Обща патогенеза на болестите

Патогенеза - от гр. "pathos" - страдание, и "genesis" - произход

Между патогенезата и етиологията съществува тясна връзка, тъй като без етиология не може да има патогенеза, не може да има заболяване.

За да се разбере същността на всяка болест, не е достатъчно да се знае защо се е появила тя, а много важно е да се знаят механизмът на нейното възникване и развитие, начинът на проникване на болестотворния причинител в организма и неговото действие, разпространението и локализацията на патологичния процес в  организма - патогенезата.

Мястото на проникването на болестотворния причинител и първоначалната локализация на патологичния процес имат особено важно значение за неговото по - нататъшно развитие. Това зависи преди всичко от особеностите на болестотворния агент и от особеностите на организма и на функционалното състояние на органните системи.

В едни случаи патологичните процеси имат строга локализация в определени органи и тъкани. Например дизентерийните бактерии независимо от това, по кой път са вкарани в организма (подкожно, венозно и др.), винаги поразяват лигавицата на дебелите черва.

В други случаи локализацията на патологичния процес се определя от измененията в структурата и функцията на един или друг орган в резултат на прекарано заболяване. Тук в него се намира място с най - малко съпротивление и болестотвоният агент може да предизвика патологичен процес.

Факторите, които обуславят локализацията на патологичния процес, са твърде разнообразни. На първо място трябва да се постави регулиращата роля на централната нервна система.
Всеки патологичен процес в един орган дава отражение върху останалите органи и върху организма като цяло. Измененията в определен орган предизвикват съответни изменения в други органи. Ето защо не може да се говори за чисто местни процеси. Дори в някои случаи локалният патологичен процес е израз на общи смущения в организма. Например язвата на стомаха се обяснява като резултат от разстройството на редица функции в организма. Поради това се говори за язвена болест, а не за язва на стомаха или на дванадесетопръстника.

Разпространяването на болестотворния причинител и на патологичния процес в организма става по различни пътища: чрез кръвта и лимфата, чрез допир, чрез каналната система на органите, по нервни пътища и др.

• Кръвта и лимфата в много случаи играят голяма роля за разпространяването на патологичните процеси. Чрез тях се разнасят из организма болестотворни причинители от различно естество - микроорганизми и техните токсини, различни екзогенни и ендогенни отрови и др. Това спомага за поразяването на отделни органи и тъкани или за възникването на общ патологичен процес.
• Чрез допир се разпространяват особено често възпалителните процеси. Например възпалението на перикарда се пренася чрез допир върху миокарда
• Каналната система на органите - дихателни, храносмилателни и др. - в редица случаи спомага за разпространяването па патологичните процеси. Например възпалението на лигавицата на стомаха може да премине върху лигавицата на червата, а възпалението на лигавицата на носа може последователно да премине в ларинкса, трахеята и бронхите.
• По нервните пътища в организма се разпространяват някои болестотворни причинители, което е особено характерно за вируса на бяса и за тетаничния токсин.

В повечето случаи патологичните процеси се разпространяват не само по един от посочените начини, а смесено. Обикновено при развитието на патологичния процес в един орган се засягат всички видове тъкани, от които той е съставен - нервни клонове, кръвоносни и лимфни съдове и др.

За да се разбере патогенезата на дадено заболяване, необходимо е патологичният процес да се разглежда в неговото развитие. Всяка болест представлява верижен процес, при който се  наблюдава смяна на причината и следствието.

В едни случаи патогенният агент действа за кратко време върху организма, след което се преустановява неговото действие. В други случаи той продължава да действа, докато трае патологичният процес.

И в двата случая действието на болестотворния агент (причината) има за следствие нанесените поражения върху различните тъкани. Тези поражения от своя страна стават причина за други разстройства, които се явяват, като следствие, и т.н.

Например при изгарянето първоначалната причина е висока температура, а умъртвяването на тъканите е следствие. По - нататък умъртвяването на тъканите става причина за друго следствие - появяване на отровни продукти от разпадането на засегнатата тъкан, които стават причина за други явления, и т.н. По такъв начин през различните стадии на болестта определящи (водещи) причини може да бъдат най - различни явления.