Как се подразделят бозайниците?

Още през 18-то столетие Карл Ли­ней е подразделил известните тогава бозайници на три систематични гру­пи. Към едните той причислил тези с нокти, към другите - бозайници с ко­пита, а към третите - тези без нок­ти и копита.

Тази доста примитив­на за днешните познания класи­фикация не е вземала под внимание нито, родствените връзки на отдел­ните видове, нито тяхното истори­ческо развитие.

Днес зоолозите, като имат пред­вид родствените връзки и истори­ческото развитие на бозайниците, подразделят тези животни пак на три групи, но вече със съвсем други белези и то като отделни подкласо­ве.

Най - примитивно устроените бо­зайници се отнасят към подклас Първични бозайници. Тук спадат птицечовката и ехидните, които се размножават с яйца, имат общ отвор на храносмилателната и на отде­лителната система, сравнително ниска телесна температура и рогов клюн на устата. Срещат се в Австралия, Нова Гвинея и Тас­мания.

Към подклас Нисши бозайници спадат торбестите, при които мал­ките се раждат много слабо развити и най - често се доотглеждат в една коремно разположена торба на май­ката. Телесната температура също не е постоянна, а мозъкът е доста слабо развит. Живеят в Австралия, някои съ­седни острови и отчасти в амери­канския континент.

Всички останали представители спадат към подклас Висши (плацен­тни) бозайници. При всички тях пъл­ното развитие на зародиша става въ­тре в майката, с която той е свързан посредством плацента. Чрез нея за­родишът получава хранителни ве­щества и кислород, а отделя навън продукти от обмяната на вещества­та. Малките се раждат напълно раз­вити. При тези бозайници телесна­та температура е постоянна, а глав­ният мозък е много добре развит. Днес представителите на този подклас живеят по цялата земя.

Висшите бозайници, към които спада огромният брой видове на це­лия клас, се подразделят от своя страна на 18 систематични групи (разреди):

1. Насекомоядни
2. Кожокрили
3. Прилепи
4. Маймуни
5. Непълнозъби
6. Люспеници
7. Зайцеподобни
8. Гри­зачи
9. Китоподобни
10. Хищници
11. Перконоги
12. Тръбозъби
13. Хоботни
14. Дамани
15. Сирени
16. Чифтокопитни
17. Мазолестокраки
18. Нечифтокопитни

Едни от те­зи разреди са доста малобройни (на­пример тръбозъбите имат един един­ствен вид, а кожокрилите и хоботните - по два вида) от други като прилепите са описани над 900 вида, а гризачите обхващат близо 1600 вида и повече.