Произход и опитомяване на хамстера (златист)

Когато през 1839 г. английският зоолог Ватерхоус изпратил в Британския музей като интересен екземпляр хамстер със златиста лъскава козина, вероятно никой не е допускал, че точно това животно ще стане някога едно от най - популярните животни за отглеждане у дома.

Изглеждало е, че този вид напълно е изчезнал и сведения за него можело да бъдат намерени само в описанията на фауната на Сирия. Едва през 1930 г. това животно било открито отново.

Професор Ахарони от университета в Йерусалим намерил по време на разкопки в околностите на сирийския град Халеба на дълбочина 2.5 м. дупка, а в нея женска и 12 малки, с дължина едва 3 см. Никога повече не са били срещани сирийски хомяци (златисти хамстери), живеещи на свобода.

През 1938 г. златистите хамстери били пренесени през Англия до Америка, където бързо станали домашни и лабораторни животни. В Европа били донесени отново след Втората световна война. В Полша са известни едва от 1950 г., когато, донесени от Франция, бързо спечелили много привърженици. Доказателство за това е и фактът, че за тяхното отглеждане и обичаи са написани много книги.

Златистият хамстер е гризач, принадлежащ към семейство хомяковидни, род хомяци. Животните от това семейство се хранят с растителна храна и с дребни безгръбначни. Срещат се на всички континенти с изключение на Австралия, особено много разновидности има в Северна Америка. В Европа живее див европейски хомяк, който е родственик на златистия хамстер. Той е опасен вредител за земеделските култури, събира в своите леговища голямо количество зърно.

Златистият хамстер тежи от 100 до 200 грама, тялото му е дълго от 15 до 18 см, опашката е неокосмена, дълга около 1 см., краката му са къси, предните лапички са много ловки. С тях повдига и слага в устата си храна, държи и обръща класовете, които иска да изрони, за да събере зърно в торбичките на бузите си. С помощта на предните си лапки поддържа в ред своята козина. Когато е разтревожен, се вдига на задните си крайници.

Главата, гърбът и горните части на крайниците му са златисто-кафеникави, отдолу е мръснобял с тъмно петно на гърдите. Срещат се и едноцветни разновидности: златисто-розови, сиво-жълтеникави, кремави, черни, бели (албиноси), а има и пъстри. Живеят средно 2 години.