Светулка

Една от най - важните особености при светулките е, че само мъжките имат крила - женските са безкрилни.

Мъжките светулки с добре развити крила достигат около 4.5 см на дължина, докато безкрилните червеовидни женски екземпляри са по - едри - достигат до 4.8 см.

Ларвите наподобяват женските светулки по своето издължено тяло.

Най - забележителната особеност при тези насекоми са техните светещи органи. Обикновено се разполагат по задните членчета на техните коремчета.

При голямата светулка, която се смята за най - едрият екземпляр у нас, тези органи са характерни както за възрастните индивиди, така и за ларвите. Установено е, че дори яйцата на голямата светулка светят.

Този феномен - светенето при светулките, се получава в резултат на сложен окислителен химичен процес, извършващ се в някои големи клетки. Процесът се нарича още "биолуминесценция".

При този процес само 98 % от енергията, която се изразходва се превръща в светлина.

Това е интересно да се отбележи, тъй като при обикновената крушка този процент достига едва 4.

Тялото на светулката съдържа специален химичен елемент, който се нарича луциферин и ензим - луцифераза.

Когато трябва да се произведе светлина, тези два елемента се свързват помежду си и при това съединение се отделя енергия под формата на светлина.

Тези комплексни молекули са били специално проектирани, за да могат да излъчват светлина. Мястото на всеки атом, който изгражда молекулите, е установено според този план.