Травматичен перикардит

В перикардиалната торба се развива хиперемия с левкоцитна емиграция и се отделя ексудат, богат на фибрин.

В началото ексудатът е в малко количество и успява бързо да се резорбира, като остава само фибринът, който полепва по париеталната и висцералната повърхност под формата на тънка мрежа или по - дебели наслоявания. В резултат на това се получава триене при сърдечните свивания.

По - късно налепите от фибрин се уплътняват в резултат, на което сърцето придобива влакнест вид - "cor villosum".

Отделянето на ексудат продължава в резултат, на което перикардиалната торба силно се разширява и при перкусия на сърдечната област се установява абсолютна сърдечна тъпота.

Натъпва венозен застой, дължащ се на натискът, който ексудатът упражнява върху началната част на големите вени.

Със себе си чуждите тела въвличат различни микроорганизми, които водят до серофибринозно, по - често гнойно възпаление, което по - късно става и ихорозно.

Сърдечният мускул се възпалява, развива се миокардит и настъпват дистрофични процеси. Почти винаги, се наблюдава възпаление на пътя, по който е преминал чуждото тяло.