Възпаление на ендокарда (Ендокардит) при кучето

Възпалението на ендокарда може да протече остро и хронично с различни локализации и клинични форми (клапанен, верукозен, язвен).

Заболяването започва с признаци на сърдечна слабост, която е доста силно изразена. Пулсът е много ускорен (понякога до 240 удара в минута), слаб, мек, малък и често неправилен (екстрасистоли, частична сърдечна блокада). Сърдечният тласък е усилен и видим (сърцебиене).

В по - късния развой на болестта, а понякога и по - рано сърдечната тъпота е увеличена (разширяване на сърцето). При аускултация на сърцето в началото на заболяването се установява по - глух първи сърдечен тон, а понякога той се слива с втория.

В по - късния развой на болестта се установяват ендокардиални шумове, които най - често са систолични, а по-рядко - диастолични. Шумовете при верукозния ендокардит са сравнително по - постоянни, отколкото при язвения, при който те често се променят.

Вследствие разстроеното кръвообращение дишането е ускорено и затруднено и понякога може да се открие хиперемия и едем на белия дроб. Животните показват циаиоза и изпъкване на периферните вени.

При най - слабото им придвижване тези признаци се усилват, като настъпилият силен задух може да стане причина за смърт на животното вследствие от задушаване.

Съществува и нарушаване на общото състояние, като липса на апетит, отпадналост, повишаване на вътрешната телесна температура (до 40 - 41 °С).