Дакел

Според някои изследователи ранните корени на дакелите се крият чак в древен Египет, където има много гравюри с участието на късокраки ловни кучета. Наскоро учени от Американския университет в Кайро откриха мумифицирано куче от древна египетска гробница, което много прилича на дакел.

Съвременният дакел е дело на германски развъдници и представлява смеска от немски, френски и английски хрътки и териери. Дакелите са били едни от любимите кучета на кралските дворове в цяла Европа.

Първоначално те са били използвани за лов на язовци, като са проследявали следите им, благодарение на изключително силното си обоняние.

За пръв път за тези кучета се споменава в книга написана през 18 век. Оригиналните немски дакели са били по - големи от съвременният вариант на породата с тегло между 14 и 18 кг.

Има доста спорове за това кога е започнало развъждането на тази порода, специално за лов на язовец. Според АКС това е станало през 15-ти век, докато според Клуба на дакелите в Америка - това се е случило през 18-ти или 19-ти век.

Характерните увиснали уши на дакелите и извитата им опашка са били създадени преднамерено от развъдниците. За ушите това е било за да се предпазят ушните канали на кучето от пръст докато копае.

Извитата опашка има две предназначения - да се вижда по - лесно кучето във висока трева и ако заседне в някоя дупка да бъде издърпано по - лесно.

Има две теории за това как са се появили дългокосместите дакели. Едната е, че част от малките на дакелите са се раждали с малко по - дълга козина и чрез селективно отглеждане развъдниците са развили този тип на породата. Според другата теория - дългокосместите дакели са се появили при кръстоската на дакели и шпаньоли.

Дакелите с твърда (остра) козина са били създадени в края на 19-ти век. Предполага се, че те са кръстоска между обикновен дакел и някоя от породите с остра козина, като шнауцер, германски пойнтер или шотландски териер.