Избор на антимикробни средства

При избора на антимикробното(-ите) средство(-а) трябва да се имат предвид следните основни критерии:

1. Доказана активност на избраното средство срещу причинителя(-ите) на инфекцията

2. Предпочитание към тесноспектърните, по - слабо токсичните и икономически по - изгодните химиотерапевтици при еднаква чувствителност на изолираните микроорганизми към няколко антимикробни средства

3. Наличие на изразен тропизъм на избраното антимикробно средство към огнището на инфекцията

Всичко това предполага предварително изпитване на микробната чувствителност при спазване на необходимите изисквания за избягване на източниците на грешки (строго асептично получаване на материала, използване на транспортни среди, които не увреждат микробните клетки, нито пък предизвикват тяхното свръхразмножаване, стандартизиране на условията, при които се извършва лабораторното изследване, и др.).

При клинични условия изборът на подходящото антимикробно средство може да се осъществи и чрез други критерии. Най - бързо това става чрез отчитане на локализацията на болестния процес, респективно наличната симптоматика, които в много случаи дават достатъчно ориентировъчни данни за евентуалните причинители на инфекцията. Това от своя страна е предпоставка за мотивирано насочване към подходяща антимикробна терапия.

Допълнителна, макар и глобална, представа за причинителите на инфекцията и тяхната чувствителност се получава чрез оцветяване по Грам на асептично приготвени натривки от биологични материали (кръв, секрети, екскрети, тъканна течност, възпалителен ексудат, детритна маса и др.).

В зависимост от находката се избира антимикробно средство, действащо върху Грам-положителни или върху Грам-отрицателни микроорганизми или едновременно и върху двете групи причинители.

Изборът на антимикробното средство, с твърде голяма вероятност за неговата ефективност, може да се осъществи и въз основа на изолираните причинители, без да е необходимо извършване на антибиотикограма. При кучето това е възможно за много голям брой условнопатогенни организми (таблица 1).

Таблица 1

В таблицата са дадени само най - достъпните и най - често употребявани антибиотици. Практическо приложение може да намерят и редица други антибиотици и сулфаниламиди с доказана чувствителност срещу дадените микроорганизми.

Най - важните причинители на инфекции при кучето с непредсказуема чувствителност към антимикробиите средства са Staphylococcus aureus и някои представители на семействата Enterobacteriaceae (Esch.coii, Proteus spp., Enterobacter spp., Klebsiella spp., Salmonella spp.) поради широко разпространената R-плазмидна полирезистентност.

Staphylococcus aureus обикновено е чувствителен към пеницилазо-устойчивите пеницилини. Въпреки това безразборното използване на инхибиращи беталактамазата антибиотици е противопоказано поради възможността за селекциониране на устойчиви срещу тях щамове.

Още по - сложен е въпросът за рационален подбор на антимикробни средства срещу споменатите чревни бактерии поради възможността за бързо пренасяне на R-плазмидната резистентност между микроорганизмите на същия или други видове чрез различни механизми (конюгация, трансдукция, прост контакт).

Това, както вече бе споменато, е от съществено значение за фекалната микрофлора, която често пъти е източник на инфекции с различна локализация (рани, пикочно-полова система, телесни кухини).

Следователно при всички инфекции, предизвикани от тези микроорганизми, е абсолютно необходимо изборът на антимикробиите средства да се базира на предварително доказана чувствителност.

Допълнителни данни за критериите при избора на антимикробните средства в зависимост главно от тропизма им към отделните органи и тъкани са дадени при някои от основните нозологични единици, изискващи антимикробна терапия.