Изисквания при използването на антимикробни средства

Преди подчертаване на основните правила за профилактичното и лечебното прилагане на антимикробиите средства и на антибиотиците е необходимо да се отбележат основните моменти, свързани със съблюдаването на тези правила.

Антибиотиците, които се прилагат във ветеринарната медицина и животновъдството, се отнасят към три основни групи:

I група: антибиотици само за ветеринарномедицинска употреба

II група: антибиотици, предназначени за животновъдството (използвани само за стимулиране на прираста, продуктивността и оползотворяване на фуражите, но не и за лечебно-профилактични цели)

III група: антибиотици, общи за хуманната и ветеринарната медицина

С оглед ограничаване на развитието на антибиотикорезистентността на микроорганизмите, патогенни за хората и животните, и намаляване на опасността от причиняване на алергия и други неблагоприятни за хората странични действия все по - голяма актуалност придобива тенденцията за разширяване на производството и употребата на антибиотиците от I и II група за сметка на тези от III група.

За съжаление броят на антибиотиците от първа група и по - специално на тези, които намират или биха могли да намерят приложение като противеинфекциозни и противопаразитни средства при месоядните животни, е твърде ограничен.

Антибиотиците от втората група се прилагат почти изключително в продуктивното животновъдство. Следователно за лечебно-профилактични цели при месоядните животни и по - специално при кучето практическо приложение намират главно антибиотиците от III група.

Това засилва още повече отговорността на ветеринарните лекари, практикуващи в тази област, с оглед избягване на неблагоприятното действие на антибиотиците при хората и останалите животни.

В зависимост от механизма на антимикробното си действие антибиотиците биват:

• бактерицидни - пеницилини, аминогликозиди, цефалоспорини и др.
• бактериостатични - тетрациклини, хлорамфеникол, макролиди, линкозамиди и др.

В ниски концентрации някои от бактерицидните антибиотици действат бактериостатично, тъй както във високи концентрации някои бактериостатични антибиотици проявяват бактерициден ефект. Сулфаниламидите имат предимно бактериостатичен ефект, но приложени във високи дози и в съчетание с триметоприм, може да действат и бактерицидно.

Според обхвата на антимикробния си ефект антибиотиците се подразделят на антибиотици с:

• тесен спектър на действие - пеницилин, стрептомицин и др.
• широк спектър на действие - тетрациклин, хлорамфеникол
• среден спектър на действие - макролиди, полипептидни, аминогликозидни

Антибиотиците от първите две групи се отнасят към т.нар. тактически антибиотици, докато антибиотиците от третата група принадлежат в повечето случаи към т.нар. стратегически антибиотици.

Освен споменатите вече правила, свързани с избора на антимикробното(-ите) средство(-а), при непосредствената антимикробна профилактика и терапия трябва да се съблюдават още следните най - съществени условия:

1. Използването на антимикробиите средства с профилактична цел трябва да бъде максимално ограничено и строго мотивирано.

2. Антимикробните средства, прилагани с терапевтична цел, трябва да се използват по възможност рано, когато защитните сили на макроорганизма все още не са изтощени и микроорганизмите - причинители на заболяването, се размножават в геометрична прогресия, по време на която те са по - уязвими.

3. В началото на третирането химиотерапевтицнте трябва да се прилагат във високи дози, осигуряващи бързо покачване на плазмените и тъканните им концентрации над минималната потискаща концентрация (МПК).

4. Антимикробните средства трябва да се дават през подходящи интервали от време, осигуряващи непрекъснато поддържане на плазмените и тъканните им концентрации над МПК. Това правило може да бъде до известна степен пренебрегнато при бактерицидните антибиотици (пеницилини, цефалоспоринн, амниогликозиди), ако те се вкарват в достатъчно високи дози през определени, макар и по - дълги интервали (пулсово).

Смята се, че в тези случаи благоприятното им действие се дължи на т.нар. следантимикробен ефект, осъществяващ се чрез намалената способност на микроорганизмите да растат и да се размножават, повишената им фагоцитоза от клетките на микроорганизма, повишената продукции на автолнтични бактерийни ензими, намалената адхезнвна способност на микроорганизмите към телесните структури и др.

5. Химиотерапевтиците трябва да се прилагат още 1-2 дни след преминаване на видимите клинични признаци за предотвратяване на рецидиви и развитие на резистентни микроорганизми.

6. При антимикробното третиране предпочитание трябва да се дава на тактическите антибиотици, когато изолираните патогенни възбудители са чувствителни към тях, докато стратегическите антибиотици би трябвало да се използват само при доказване на нечувствителни към тактическите антибиотици причинители на заболяването.

7. При доказана необходимост за комбинирана антибиотикотерапия трябва да се спазва, макар и ориентировъчно, правилото на Jawez, според което:

а) комбинирането на бактерицидни антибиотици има най - често синергетнчен ефект

б) комбинирането на бактериостатични антибиотици има индиферентен или прост сумарен (аднтивен) ефект

в) комбинирането на бактерицидни и бактериостатични антибиотици има почти винаги антагонистично действие, поради което е противопоказно.

8. С оглед осигуряването на необходимата концентрация на антимикробните средства в огнището на заболяването освен подходящото дозиране съществено значение за преодоляване на естествените и създадените в резултат от патологичния процес бариери имат и изборът на най - подходящата лекарствена форма и пътят на нейното въвеждане, което може да бъде: локално, орално, мускулно, венозно, перитонеално, вътресиновиално, вътрекостно, подконюнктивно и т.н.).

9. Успоредно с прилагането на антимикробните средства е необходимо и използване на методи и средства, повишаващи защитните сили на макроорганизма, респективно понижаващи устойчивостта на микроорганизмите.

Тук се отнасят някои витамини (B₁, В₂, В₁₂, А, С, Е), някои микроелементи (селен, цинк, кобалт, мед), тъканни препарати, нормални и имунни серуми, хидролизати, протеолитични ензими, хемотерапия, новокаинотерапия и новокаинови блокади, физиотерапевтични процедури, акупунктура и др.

Сумарното им благоприятно действие се изразява в активиране на хуморалната и клетъчната защита на макроорганизма, индуциране на синтеза на интерферон и на макроергични съединения, повишаване на кръвната бактерицидия (главно чрез пропердиновата система), стимулиране на ендокринната система и на регенеративно-репаративните процеси, неутрализиране на някои токсини, улесняване на лизирането и отблъскването на некротични тъкани и др.

В редица случаи за предотвратяване на някои от неблагоприятните действия на химиотерапията е уместно самостоятелното или комбинираното с антибиотици прилагане на пробиотици и препробиотици.