Микробна резистентност към химиотерапевтиците
Непрекъснато нарастващият процент на резистентните спрямо химиотерапевтиците щамове на патогенни за хората и животните микроорганизми представлява сериозен проблем, който минира все по - застрашително успехите на съвременната антибиотикотерапия.
Поради това борбата за предотвратяване или преодоляване на хромозомната и особено на R-плазмидната резистентност включва следните по - важни методи и средства:
1. Ограничено използване на антибиотиците и сулфаниламидите с лечебна и особено с профилактична цел.
2. Спазване на основните правила, отнасящи се до избора на лекарствените средства, дозировката и продължителността на третирането.
3. Прекъсване на употребата на определен химиотерапевтик за определен период (метод на вариране) или сменно използване на химиотерапевтиците в отделни региони (метод на ротация).
4. Използване на беталактамазоустойчиви пеницилини, цефалоспорини и други лекарствени средства (получени най - често чрез комбинация на лабилни беталактамни антибиотици) в борбата с беталактамазопродуциращите микроорганизми.
5. Прилагане, самостоятелно или в комбинация с антимикробната терапия, и на лекарствени средства, предотвратяващи изграждането на плазмидна резистентност или възстановяващи чувствителността на изградили такава резистентност микроорганизми. Тук се отнасят лекарствените средства от различни групи: нутритивни антибиотици, антипаразитни средства, някои бактерицидни или бактериостатични антибиотици.
6. Използване в борбата с инфекциите на химиотерапевтици, активни срещу антибиотикорезистентни микроорганизми: хинолони и флуорохинолони, сулфаниламиди в комбинация с инхибитори на дехидрофолредуктазата.
Отзиви