Кога се налага антимикробна терапия?

Неоправданото увлечение към предписване на антимикробни средства и в частност на антибиотици при всяко фебрилно състояние е широко разпространено както в хуманната, така и във ветеринарната медицина.

Заедно с ненужното оскъпяване на терапията това води и към задълбочаване на всички споменати негативни явления, свързани с прилагането на химиотерапията.

Преди пристъпването към антимикробна терапия е безусловно необходимо да се отчита, че треската може да се предизвика освен от бактерийни инфекции и от редица други заболявания и състояния, които не се влияят от обичайно използваните антимикробни средства:

• вирусни и микотични инфекции
• някои паразитни инвазии
• алергични реакции или други имунни заболявания
• резорбиране на пирогенни субстанции от задържан възпалителен ексудат или от увредени тъкани
• усилено физическо натоварване
• висока околна температура
• безпокойство
• уплаха
• неоплазии
• др.

Парентералната антимикробна терапия трябва да се прилага само в случаите на доказана бактерийна инфекция, която не може да се овладее с други методи и средства (рационална хирургическа обработка, локална антисептична терапия, стимулиране на специфичната и неспецифичната защита на макроорганизма и др.).

Специални ограничения съществуват и при оралната антимикробна терапия, както и при парентералното прилагане на антибиотици, които се излъчват в активна форма през червата.

В тези случаи съществува опасност за бързо изграждане на R-плазмидна полирезистентност на чревната микрофлора, която от своя страна може да стане източник на трудно овладяеми инфекции.