Оток

Отокът (едемът) е увеличаване на водното съдържание на тъканите над нормалните граници. Излишната вода (трансудатът) е свързана с тъканните колоиди на междуклетъчното вещество, които набъбват. При по - напреднали случаи водата пропива в тъканните фибрили, които също набъбват, набира се и в клетките на самата тъкан, които претърпяват съответни дистрофични изменения.

Обемът на едематозните тъкани се увеличава, понижава се температурата им, те стават по - бледи. Капсулата на отеклите органи е изопната, консистенцията им е мека, тестовидна и при натиск остават трайни отпечатъци поради намалената еластичност. При разрез от едематозната тъкан изтича изобилно бистра, безцветна или леко жълтеникава течност.

Отокът е обратим процес. След като престане да действа причината, която го е предизвикала, той изчезва без всякаква следа в тъканите. При продължителните отоци обаче в засегнатата тъкан настъпват трайни изменения (разрастване на съединителната тъкан), които остават и след като бъде отстранен едемът.

Снимка: writework.com