Оток

Според главните етиологични елементи и механизма на възникването отоците се разделят на застойни, бъбречни, кахектични, токсични, възпалителни, невротични и др.

Застойните отоци възникват при продължителен венозен застой в резултат на сърдечна слабост или запушване на ваните. За патогенезата на застойните отоци особено значение имат повишаването на вътрекапилярното налягане, увеличаването на пропускливостта на капилярите и повишаването на осмотичното и онкотичното налягане на тъканите.

При общи застойни явления (при сърдечна слабост) отокът обхваща цялото тяло, като най - напред се явява в ниско разположените телесни части - крайниците, долната част на корема, под гърдите, където по - трудно става оттичането на кръвта. При местните застойни явления отокът е ограничен в мястото на засегнатите тъкани и органи.

Бъбречните отоци са предимно генерализирани отоци по цялото тяло. Наблюдават се при дистрофични и възпалителни процеси, при които се поврежда бъбречният епител, поради което с урината се отделят албумини и глобулини. Това довежда до обедняване на кръвта по отношение на тези белтъчини, вследствие на което онкотичното й налягане намалява и тя не може да задържи течностите, които минават в околните тъкани, където онкотичното налягане остава непроменено.

Кахектичните отоци се явяват при силно хронично изтощаване на организма вследствие на хронично гладуване, продължителни тежки заболявания, злокачествени тумори, паразитни болести и др. Очевидно за възникване на кахектичните отоци имат значение следните фактори:

• понижаване на онкотичното налягане на кръвта поради обедняването й по отношение на белтъчините
• повишаване на осмотичното налягане на тъканите вследствие на задържането на соли в тях и усиленото разпадане на високомолекулни вещества
• увеличаване на пропускливостта на капилярите вследствие на нарушеното им хранене

Подобни отоци се развиват при авитаминозите А и С.

Токсичните отоци се наблюдават при местно или общо действие на различни токсични вещества. Последните повреждат стените и парализират вазомоторите на капилярите. Освен това те действат непосредствено и върху самите тъкани, като променят онкотичното и осмотичното им налягане поради увеличаване на разпадните продукти. Такива са отоците, които се явяват по кожата при ужилване от пчели и оси, ухапване от змии, изгаряне от отровни бойни газове, опарване с коприва.

Възпалителните отоци по своята патогенеза са близки до токсичните. Те съпътстват възпаленията и се различават от другите видове отоци по това, че са топли.

Невротичните отоци се явяват в областта на някой нерв при заболяване на периферните нерви. Приема се, че непосредствената причина е понижаването на възбудимостта или парализата на вазоконстрикторите, което довежда до разширяване на капилярите и вследствие на това до усилена трансудация и намалена резорбция на течностите от страна на съдовете.