Предмет и значение на физиологията

Физиологията на животните изучава функциите на живия организъм, на неговите органи, тъкани и клетки, на техните свойства и проявления, взаимовръзката между тях и измененията им при различни условия на околната среда и при различно състояние на организма.

Тя изучава видовото и индивидуалното развитие на функциите, тяхното изменяне и приспособяване към постоянно изменящите се условия на околната среда. Физиологията се дели на обща, сравнителна и специална.

Общата физиология изучава законите и проявите на живата материя. Тя разкрива закономерностите на свойствата на живото вещество, като се започне от клетката и се завърши с високоразвитите организми.

Сравнителната физиология изучава специфичните особености на функциите на организма на животни от различни видове и от един и същ вид на различни стадии на индивидуално развитие. Крайната задача на сравнителната физиология, прерастваща сега в еволюционна физиология, е да се изучават закономерностите на видовото и индивидуалното развитие на функциите.

Към специалната, или частната физиология спадат физиологията на човека, на селскостопанските животни, на насекомите и др.

От физиологията на човека през последните години се обособиха като самостоятелни физиология на труда, физиология на спорта, авиационна и космическа физиология. От физиологията на животните може да се обособят физиология на кучето, на котката, на говедото, на овцата, на свинята, на коня, на птиците и др.

Физиологията на селскостопанските животни изучава жизнените процеси у животните, отглеждани за получаване на животинска продукция и за други потребности.

Организмът на селскостопанските животни под влияние на създаваните от човека условия на живот (хранене, отглеждане и др.) и в резултат на продължителен отбор се е изменил коренно и се различава значително от организма на дивите им прародители.

Променили са се и техните физиологични функции. Човекът развива у тях необходимите за него качества, което оказва различно влияние върху развитието на отделните органи. Например високопродуктивната крава за мляко, за да даде повече мляко, необходимо да приема голямо количество фураж. По - голямото натоварване на храносмилателната система влияе върху работата на другите системи дихателна, кръвоносна и др.

Свинята, която е превърната от човека във "фабрика" за месо и за сланина, има свои особености в обмяната на веществата и в развитието на функциите на отделните органи. Образуването на вълната при овцете също изисква своеобразно протичане на жизнените процеси.

Физиологията на селскостопанските животни изучава общите биологични закономерности и проявяването им при отделните селскостопански животни в зависимост от техния анатомичен строеж, от условията на отглеждане и хранене, от продуктивността и използването им. Познаването на тези особености има голямо значение, за да може да се направлява правилно развитието и да се повишава продуктивността на селскостопанските животни.

Увеличаването на млечната и месната продуктивност и на вълнодайността е немислимо, без да се познават процесите в млечната жлеза, при растежа на вълната, храносмилането и обмяната на веществата. Необходимо е да се знаят и условията, които трябва да се спазват при отглеждането, храненето и използването на животните. Ето защо физиологията на селскостопанските животни е теоретична основа за практическата дейност в животновъдството.