Методи за изучаване на физиологичние процеси

Физиологията е експериментална наука. Физиологът не може да се задоволи само с наблюдения. На него са необходими и експерименти.

Формите на физиологичния експеримент са многообразни и се определят от задачата на изследването.

Така при изясняване дейността на някой вътрешен орган, например сърце, често се срязва тялото на опитното животно - куче, заек, жаба и др., и се наблюдава работата на органа. По същия начин може да се разкрият и да се дразнят нерви (метод на остър опит, или вивисекция).

В други случаи може да се извадят от тялото органи или тъкани, чиято жизненост се поддържа чрез промиване с наситен с кислород физиологичен разтвор, загрят до телесната температура (метод на изолиран орган).

Методите на острия опит и на изолирания орган имат недостатъци, тъй като органите или животното се намират при неестествени условия. Независимо от това тези методи се използват често при изследванията, защото са единствено възможните за решаване на дадена задача.

Много по - ценни резултати се получават при хроничните опити. Те бяха внедрени от И. П. Павлов. За тази цел се използват фистулните методи. В някои варианти кухината на органа се свързва чрез пластмасова тръбичка (канюла) с повърхността на кожата, а при опити с жлези протокът на жлезата се изважда на повърхността на кожата. Изследванията се провеждат, след като животното е преодоляло последиците на операцията и е в нормално състояние.

При много изследвания в кръвоносните съдове или в протоците на жлезите се вкарват тънки тръбички -  катетри, които се извеждат навън (метод на катетеризация),

Важна роля за задълбочаване на физиологичните изследвания има използването на регистриращи системи за отбелязване на промените в дейността на органите и на тъканите. Вече има сложни електроннорегистриращи системи, които позволяват да се изследват едновременно функциите на много органи.

Когато задачата на изследването изисква, може да се присаждат дадени органи на ново място (метод на присаждане, или трансплантация). Този метод най - често се използва при изучаване на жлезите с вътрешна секреция.

При изучаване на инервацията на дадени органи се прерязват съответните нервни влакна (метод на денервацня).

При изучаване на физиологичните функции голяма роля играе използването на съвременните постижения на физиката, радиотехниката, електрониката и кибернетиката. Така при прикрепване на електроди чрез електронноизмервателна апаратура към повърхността на тялото се изучават електрическите процеси в дадени органи, въз основа на което се получава представа за състоянието им.

Много голямо постижение при физиологичните изследвания е използването на радиотелеметрията. Чрез радиовръзка се предава от разстояние физиологична информация за изследваното животно. Голямо значение при изучаването на физиологичните функции има въвеждането на радиоактивните изотопи.

Като използва предимствата на хроничните опити и ги съчетава с постиженията на острия опит и работата с изолирани органи и тъкани, физиологията е синтетично-аналитична наука, която широко използва и съвременните постижения на физиката, химията и сродните биологични науки.