Развитие на физиологията през XX век

Характерна черта за развитието на физиологията в началото на XX в. е преминаването от аналитичното към синтетичното разбиране на жизнените процеси.

Най - голямо постижение през този етап е учението на И. П. Павлов за висшата нервна дейност.

И. П. Павлов разшири и разви рефлекторната теория на Сеченов, като разкри нервния механизъм, осигуряващ най - съвършените и сложни форми на реагиране на човека и на висшите животни на въздействията на околната среда - условните рефлекси.

През XX в. обект на физиологични изследвания стават не само органите и тъканите, но и отделните клетки и техните структурни елементи. Развива се нов клон на физиологията - микрофизиологията (Като, Макаров, Ине и др.).

Задълбочено се изследва междинната обмяна. В това отношение важна роля изиграва методът на белязаните атоми. Голямо развитие получават методите на микрохимичния анализ. При изследванията са въведени електрофорезата и хроматографията. Заражда се и се развива химичната физиология, или функционалната биохимия.

Обособява се електрофизиологията като самостоятелен клон във физиологията (Айнтховен, Самойлов, Правдич-Немински, Бергер и др.). През това столетие се изгражда и теорията за възбуждането и задържането от Веденски.

Много нови факти и теоретични постановки обогатиха сравнителната и възрастовата физиология, с което се създаде нова област в науката еволюционна физиология (Орбели, Кощоянц и др.). Водеща роля през това столетие играе съветската физиологична наука, която даде много световноизвестни учени.

Особено големи заслуги за развитието на съветската и световната физиологична наука през този период има великият руски физиолог И. П. Павлов (1849-1936). Неговата дългогодишна научна дейност обхваща физиологията на кръвообращението, храносмилането и нервната система.

В областта на кръвообращението Павлов установи важни факти от нервната регулация на сърдечната дейност. Той създаде учението за трофичната функция на нервната система.

В резултат на много изследвания заедно със сътрудниците си Павлов пресъздаде физиологията на храносмилането. Голямо значение за това има широко използваният от него фистулен метод, който даде възможност при хронични опити да се проучи физиологията на различните отдели на храносмилателната система.

Венец в научната дейност на Павлов е гениалното му учение за висшата нервна дейност. С откриването на условните рефлекси Павлов посочи най - съвършения механизъм, чрез който организмът се приспособява към постоянно изменящата се околна среда.

Условните рефлекси послужиха като обективен метод за изучаване физиологията на големите полукълба на главния мозък - на висшата нервна дейност. И. П. Павлов работи 18 години и в условията на съветската власт. През този период за него беше изградено в Колтуши край Ленинград (сега Павлово) цяло градче от лаборатории по физиология.

И. П. Павлов пръв от руските учени и пръв от всички физиолози в света беше удостоен с Нобелова награда още през 1904 г. На XV международен конгрес на физиолозите, състоял се през 1935 г. в Ленинград, на Павлов беше присъдено званието "Старейшина на физиолозите в света".

По - нататъшното развитие на съветската физиологична наука се осъществява от редица учени и последователи на И. П. Павлов - Ухтомски, Орбели, Биков, Анохин, Миславски, Черниговски, Кощоянц и др. За развитието на физиологията на селскостопанските животни значителни приноси имат Викторов, Попов, Баришников, Криницин, Синещоков, Азимов и др.

В нашата страна физиологията също постигна успехи. Изградиха се самостоятелни катедри към висшите медицински институти, Биологичният факултет и ВИФ. Откри се Институт по физиология към БАН.

Физиологията на селскостопанските животни също се разви. Създадоха се катедри по физиология на селскостопанските животни към Зооинженерния факултет, Катедра по ветеринарна физиология към Ветеринарномедицинския факултет, секция по физиология към научните институти по животновъдство и ветеринарна медицина и секция по сравнителна физиология на животните в Института по физиология към БАН.

Сега се извършва огромна изследователска работа в областта на физиологията. Изследванията по физиология се провеждат в големи научни институти и лаборатории, снабдени със сложна съвременна апаратура. В тях участват не само физиолози, но и биофизици, морфолози, инженери и математици.