Развитие на физиологията през XIX век

Най - големите открития в естествознанието и по - специално в областта на физиологията се извършват през първата половина на XIX в. Тогава физиологията се отделя напълно от анатомията и се оформя като самостоятелна наука.

През първата половина на XIX в. се създава рефлекторната теория за дейността на гръбначния мозък.

За обосноваването й голямо значение имат откритията на Бел и на Мажанди, с които се установява, че в дорзалните гръбначномозъчни коренчета се съдържат центростремителни, а във вентралните - центробежни влакна.

Учението за нервизма се основава на много факти, събрани през XIX в. Изучаването на нервната регулация е едно от най - големите постижения на физиологията през този период. Трябва да се отбележи изясняването на инервацията на сърдечно-съдовата система.

Братята Вебер откриват задържащото действие на блуждаещия нерв върху сърцето, братята Цион - учестяващото действие на симпатиковия нерв върху сърдечните съкращения, а И. П. Павлов - усилващото действие на симпатиковия нерв върху сърдечните съкращения. Людвиг и Цион откриват центростремителните влакна, идващи от сърцето и от аортата.

За основоположник на руската експериментална физиология се смята А. М. Филомафитский (1807-1849). Той е написал първия учебник по физиология в Русия. Интерес представляват неговите работи по процесите на дишането и на топлообразуването.

Значителни са постиженията на А. П. Валтер (1817-1889), който е доказал влиянието на нервната система върху процесите в организма, и на В. А. Басов (1812-1879), който е разработил фистула на стомаха без нарушаване на инервацията.

Особено голямо значение имат трудовете на И. М. Сеченов от 1862 г. за процесите на задържане в централната нервна система и публикуваното през 1863 г. гениално произведение "Рефлекси на главния мозък", в което е развита идеята за рефлекторната природа на процесите, протичащи в главния мозък.

Идеите на Сеченов са били развити по - нататък от неговия ученик Н. Г. Веденский (1852-1922), който е създал теорията за лабилността, а след това и за парабиозата. През втората половина на XIX в. започва изучаването на функционалното значение на различните отдели на централната нервна система (Фритис и Гитцих, Голц, Бехтерев, Лючиани).

Голямо значение за развитието на физиологията през този период има разработването на хирургични методики, необходими за физиологичния експеримент.

Разработени са най - различни операции за изучаване функциите на различни органи (Басов, Тири Вела, Хайденхайн и И. П. Павлов). Чрез оперативната фистулна методика е създадена (главно от работите на Павлов и неговите ученици) съвременната физиология на храносмилането.

През XIX в. (особено през втората половина) физиологичните знания необикновено се разширяват и задълбочават. През този период са натрупани много научни факти, които не са могли да бъдат обяснени на основата на съществуващата методология, т.е. от позицията на механическия материализъм.