Заловени и след това безследно изчезнали бездомни кучета в приюта (кастрационен център) в Монтана. Къде са кучетата?! Защо не са описани никъде?! Кой лъже?!

Сигнал за нехуманно отношение към животните в кастрационния център за безстопанствени животни в град Монтана, дойде в редакцията на Бау Бау от наш читател (част от организацията за защита на безстопанствените животни в града). Ето какво сподели с нас:

"Здравейте! Искам всички да разберат какво се случва в кастрационния ни център в град Монтана. Искам да разкажа за историята на четири кучета, които бяха заловени от екипа на кастрационния център в град Монтана и изчезнаха безследно още на следващия ден!

Първата случка е стара, от миналата година,ние все още търсим тези кучета и се надяваме да са живи! Втората случка е от тази година, само преди няколко дни!

Първата случка: На 13-ти Май (петък) 2016 година, по обяд, бяха хванати три кучета - две женски, които са кастрирани и от 3 години живеят на центъра, и едно мъжко, което наскоро се появи, некастрирано е. Причината, поради която са прибрани - "агресивно поведение към хората", нещо което е огромна лъжа. От както се появиха тези кучета всеки човек им се радва, а те им отвръщат с много любов и внимание. Новото куче също се приспособи към малката им група и на никого не пречеха. Като цяло бяха много кротки, дори и мързеливи, по цял ден само се излежаваха на слънце и обръщаха внимание на хората, когато някой ги погали.

Кучетата бяха добре обгрижвани, има жена, която всеки ден ги хранеше, често ги обезпаразитяваше и дори изсушаваше, когато са мокри след дъжд. За тях може да се каже, че са най - обичаните бездомни кучета. С насилие, пред очите на десетки хора трите кучета бяха прибрани и откарани в кастрационния център, или както е известен на нас - защитниците на бездомни животни в Монтана - концалагера за кучета.

Почти веднага, от както бяха откарани в центъра, нашия адвокат, който ни помага с делата за защита на бездомните животни, отиде за да провери как са кучетата. Те са били упоени и още не са били излезли от упойка. Тъй като 14-ти Май беше работен ден, адвоката е казал на работниците, че и утре ще дойде да посети кучетата.

За съжаление, на следващия ден, когато адвоката отиде да провери кучетата, тях ги нямаше там. Отговорът на работниците бил един и същ - "Не знаем къде са, питайте Тафраджийски". Опитвахме се да се свържем с шефа на кастрационния център Емил Тафраджийски, но опитите ни се оказаха напразни. Много хора му звъняхме и продължаваме да му звъним. Само един път вдигна телефона, при което след като чу за какво го търсим, просто ни затвори.

Търсихме кучетата и продължаваме да ги търсим, като силно се надяваме да успеем да ги открием. Ако това се случи, имаме човек,който ще ги осинови. Ето какво се случи при посещението ни в кастрационния център на 8-ми Декември 2015 година.

В приюта отидохме 4 жени от дружеството ни и Д-р Гарванска. Пристигнахме там. Управителя Емил Тафраджийски чакаше отвън, нервен със запалена цигара, заедно с тримата си служители, които също бяха нервни и със запалени цигари. Още не бяхме излезли от колата и Емил започна: "Без карти и документи не може да влизате", повтаряше това изречение 30 пъти и че нямаме право да влизаме вътре. А в правилника на вече кастрационния център (преди беше приют) пише:
"16. Работно време и връзки с обществеността. 16.1. Приютът трябва да е отворен за свободен достъп 4 часа в делничните дни,както и 6 часа поне в един от почивните дни (събота, неделя, празнични дни)."

Имаше караници, викане, заплашване от Емил, че ще чупи глави, защото него никой не може да го обиди, а той може! Накрая пусна Д-р Гарванска и една от жените.Трябваше да се стигне до полиция, за да пусне и нас, които искахме да проверим за кучето Роска и нейните 2 приятелчета дали са там (преди два дни ги бяха заловили). Дойде полицията. Половин час чукаха на вратата и накрая отвориха.

Емил каза: "О, вие вече сте органите на реда, влизайте". Полицаите отидоха да прочетат правилника, за да видят, дали може да влезем. Дойдоха и ни пуснаха. Емил ни записа имената, като посетители в някакъв тефтер. Влязохме в залата с клетки. Имаше много кучета. Не видях да имат храна, имаше купи, но може и да са изяли храната, ако е имало. Роска и приятелчетата ги нямаше. Д-р Гарванска провери в записките им, не са записани, че са залавяни тези кучета, които търсим (а са ги заловили, има свидетели).

***

Втората случка: На 6 Февруари 2017 година кучето Лиско, едно много дружелюбно куче, бе заловено от служителите на кастрационния център. Има двама свитедели. На втория ден от залавянето, доброволци отидоха до кастрационния център, за да проверят за кучето и да го измъкнат от там. Управителя Емил Тафраджийски се е държал грубо с една от доброволките, казал й е, че е луда и няма да я пусне. Пуснал е само две доброволки.

В клетките не е имало кучета, нито Лиско, само два Голдънн Ретривъра и току що две докарани излизащи от упойка кучета. Обяснението на Тафраджийски е било, че не са хващали такова куче и че дори не го е виждал никога! Това куче обикаляше из центъра на града, да не говорим, че се разхождаше и пред общината, там където

Емил редовно стои и целият град го знаеше. Кучето изчезна точно в понеделник, когато е имало свидетели как го залавят, от тогава не се е появявал! От тук нататък може само да гадаем какво се е случило с Лиско..."

Това е тъжната и загадъчна история на само част от изчезналите там кучета. И сега всички ние се питаме: "До кога ще продължава всичко това?", "Как да спрем мъчението на невинните същества по улиците?"... въпроси много, отговори малко...

Лиска и Късокрачка, хванати и безследно изчезнали:
Видео: ТУК

Лиско, хванат и безследно изчезнал:
Видео: ТУК

Няколко видеа от посещението ни в кастрационния център през 2015 година:
Видео 1: ТУК
Видео 2: ТУК
Видео 3: ТУК
Видео 4: ТУК
Видео 5: ТУК

***

Ако и вие искате да дадете гласност на подобен проблем или да споделите хубава новина, свързана с животните, не се колебайте да "Лично с Бау Бау". Благодарим Ви!