"Свети Валентин" в приюта за безстопанствени животни в Русе. Респект!

Историята, която ще Ви представим е едно доказателство, че в България има и приюти, в които животните се гледат с любов, а не само като задължение.

Благодарим на нашата читателка С.Дамянова, която ни написа това искрено и мило писмо, което ще споделим с всички вас!

"Добър ден! Пиша Ви днес, на Деня на Влюбените, този красив и светъл празник за всички обичащи и обичани, за да Ви споделя моята история.

Обикновено, когато кажем "приют за животни", асоциацията ни е да се намръщим и да си представим група от хора с някаква кола, които обикалят из града и прибират кучета. Прибират ги в малки, студени, метални заграждения, където не получават ни ласка, ни любов.

Лете умират от жега, а зиме - мръзнат в студа. Толкова тъжна и болезнена гледка за всеки, обичащ животните. Така си мислех аз, че стои въпросът с повечето приюти в България, докато не посетих този в моя роден град Русе.

"Общинският приют за безстопанствени животни" в град Русе е едно от най - хубавите места, на които може да бъде едно бездомно куче, което няма уютен дом и легло, в което да спи, играчки, с които да си играе и някой, който да го чеше преди сън. Не, "приют" и "хубаво място" не са оксиморони!

На това място имах възможността да се запозная с доктор Гергана Витанова и нейният екип, както и разбира се с директора на приюта. За първи път видях хора, които не се оплакваха от работата си (която понякога може да е доста кална и цапаща, както и пълна с хвърчащи косми), та тези хора обожаваха животните! Те си говореха с тях, сякаш наистина вярваха, че кученцата ги слушат и разбират! Имаше дори и две-три, които се разхождаха свободно покрай тях и все едно им даваха съвети и оценка на работата!

Непрекъснато тези мили и добри хора търчаха насам-натам и чистеха, миеха, разхождаха кученцата, подреждаха документи... Все неща, които са тяхна работа, но те я вършеха сякаш го правят за удоволствие. Нито веднъж тези хора не са ми затворили телефона, нито веднъж не са отказали помощ, стига да могат да я окажат. Този приют не е предназначен за котки, но тук се намесват и доброволците, с които приютът осъществява връзка и ако не са затрупани с котешки проблеми (което е нормално за нашия многохиляден град), се отзовават без оплаквания.

Това не остава незабелязано от дарителите, които също вярват като мен в доброто у тези хора, защото без тях животните в Русе не биха били обичани... В момента дори, от 11.02 до 14.02 Общинският приют за безстопанствени животни - Русе, съвместно със "СНЦ Германо-Българска помощ за животните" и учениците от 12ти клас на Английската гимназия в Русе организираха един проект, на име "Искаш ли да си моята валентинка", който цели да покаже на света, че и бездомните животни могат да те дарят с безкрайна и чиста любов, също както и те нас! Невероятно, но само за 2 дни в него участваха повече от 70 души.

С това писмо към Вас, искам да покажа, че всичко може и да е красиво и добро, и че там някъде има добри хора, които знаят, че са част от този свят и трябва да се грижат за него. Всичко, което дадеш, ти се връща под една или друга форма. Благодаря на всички доброволци, известни и неизвестни в Русе, както и на приюта за това, че ме накараха да повярвам, че има добро."

***

Ако и вие искате да дадете гласност на подобен проблем или да споделите хубава новина, свързана с животните, не се колебайте да "Лично с Бау Бау". Благодарим Ви!