Алергия

Това е повишена чувствителност на организма към повторното парентерално вкарване на хетерогенни белтъчини. Най - добре анафилаксията може да се предизвика експериментално при морско свинче, като се използва конски серум.

За целта на животното се инжектира малко количество (0,01 - 2 см³) конски серум. След инжектирането морското свинче не показва видими смущения. Ако на същото животно след 20 - 30 дни се инжектира венозно от същия серум в количество, неколкократно по - голямо от първоначалното, само след 1 - 2 минути то реагира с бурна реакция, явяба се т.нар. анафилактичен шок. Първата доза се нарича сензибилизираща, а втората - провокационна.

В интервала между първото и второто инжектиране морското свинче е станало чувствително (сензибилизпрало се е) към белтъчините на конския серум, т.е. реактивността на организма се е изменила спрямо същите белтъчини.

Клиничната картина на анафилантичния шок при морското свинче се характеризира със следните основни признаци: в началото възбудено, а след това потиснато състояние; понижаване на температурата и кръвното налягане; непроизволно уриниране и накрая задушаване, което често завършва със смърт обикновено 5 - 10 минути след реинжекцията.

Симптомите на анафилактичния шок при различните животни не са еднакви. Освен това тяхната сила зависи от продължителността на периода между първото и второто инжектиране, от количеството и мястото на инжектирането на провокационната доза.

При селскостопанските животни (говедата, овцете, козите, конете) анафилактнчният шок се проявява с парези и парализи и понижаване на кръвното налягане. Леталният изход при тях е по - рядко явление, особено при свинете, а при овцете - по - често.

Анафилаксията има строго специфичен характер - развива се само спрямо онази чужда белтъчина, която е била инжектирана първоначално.

Като антиген (анафилактоген) най - често служи кръвен серум, а след това яйчен белтък, еритроцити, тъканни екстракти, екстракти от бактерии, бактерийни токсини, растителни белтъчини и ензими. Липоидите, полизахаридите и солите на тежките метали могат да придобият анафилактогенни свойства само в комбинация с белтъчини.

Във ветеринарната практика възможности за предизвикване на анафилаксия съществуват при използването на имунните серуми в борбата срещу заразните болести и по - рядко при използването на ваксини. В такива случаи анафилаксията може да бъде избегната чрез т.нар. десензибилизация.

Тя се състои от предварително подкожно инжектиране на малко количество (0,5 - 1 см³) серум, който се резорбира и предизвиква десензибилизиране и довеждане до състояние на антианафилаксия. Около 2 - 3 часа след предварителното инжектиране се инжектира и останалото количество.

Анафилаксията може да бъде предотвратена, като при провокационната доза се използва серум от друг вид животно.

Животните, които са преживели анафилактичния шок, се десензибилизират поради настъпилото състояние на ареактивност спрямо анафилактогена.

За възникване на анафилаксията гoляма роля играе индивидуалната реактивност на животното и преди всичко функционалното състояние на главния мозък. Например при наркоза или зимен сън анафилантичен шок не се получава.

Същото се наблюдава и при новородените животни, при които главният мозък не е напълно развит и не функционира както при възрастните.

Понижаването на реактивността на животните при изстудяване спомага за значително отслабване на явленията на анафилаксията. Анафилаксията, подобно на имунитета, може да бъде активна и пасивна.

Пасивната анафилаксия се създава чрез инжектиране на серум от сензибилизирано животно. Настъпва по - бързо (след няколко часа) и трае значително по - кратко време (3 - 4 седмици) в сравнение с активната анафилаксия.