Алергия

Това е повишена чувствителност на организма спрямо действието на микроорганизмите или на техните токсини, която се проявява при повторният контакт с тях.

Повишената чувствителност се проявява спряло антигена, който вече се намира в организма. В този смисъл инфекциозната алергия е сходна с анафилаксията, но същевременно се различава от нея по това, че не може да се предаде пасивно чрез инжектиране на серум от сензнбнлизнрано животно.

Алергичното състояние при редица заразни заболявания възниква обикновено 2 - 3 седмици след заразяването и продължава не само през време на боледуването, но понякога и по - дълго (8 - 10 години) след клиничното оздравяване.

Алергичната реактивност е добре изразена при някои инфекциозни болести, като Туберкулоза, Сап, Африкански сап, Бруцелоза, Туларемия и др.

Характерна за алергичните реакции е строгата специфичност, поради което те се използват за масови диагностични изследвания. С алергичния метод може да се диагностират скритите форми на заболяване, които не може да се открият с методите на клиничното и микробиологичното изследване.

Диагностичните препарати (алергените) носят различни имена в зависимост от това, за диагностирането на коя болест се използват (туберкулин, малеин и др.).

Силата на алергичната реакция зависи от начина на прилагане на алергена. Например при Туберкулозата и Бруцелозата най - добър ефект се получава при интрадермалното вкарване на алергена, а при Сапа - при очно или подкожно вкарване. Чувствителността на реакцията може да се повиши чрез повторно прилагане на алергена известно време след първото. Например при повторното аплициране на малеин 5 - 6 дни след първото малеинизиране реакцията е значително по - силно изразена. При многократното вкарване обаче на алергена организмът се десензибилизира и за да се възстанови чувствителността, необходимо е да мине известно време.

Имунитетът, алергията и анафилаксията са явления, които по своя характер са тясно свързани помежду си. И трите вида реакции на организма може да бъдат предизвикани от един същ дразнител (антиген).

Ако на заек през 5 - 6 дни се инжектира парентерално 4 - 5 пъти по 0,2 - 0,3 см³ конски серум, в кръвта му ще се появят антитела - преципитини. Това показва, че в организма на заека се е изработил имунитет към конския серум.

Ако на заека се вкара парентерално 0,05 - 0,1 см³ конски серум и след 12 - 24 дни му се инжектира венозно 1 - 2 см³ от същия серум, животното реагира с анафилактичен шок.

И накрая, ако на заека се инжектира подкожно по 3 - 5 см³ конски серум през всеки 5 - 6 дни, на 5-то - 6-то инжектиране се проявява алергичната реакция.

Следователно в зависимост от дозата и сроковете на вкарването един и същ антиген може да предизвика или имунитет, или анафилаксия, или алергична реакция. Тези факти показват, че макар имунитетът, анафилаксията и алергията като явления да са качествено различни, по своята същност те представляват различни фази на един и същ имунобиологичен процес.