Бронхопневмония при кучето

Общото състояние на болните животни бързо и значително се влошава. Вътрешната телесна температура се повишава, като често достига до и над 40 °С. Типът на треската може да бъде ремитиращ, интермитиращ или нетипичен. Не са редки и случаите, когато температурата може да бъде в нормални граници. Това се наблюдава най - често при по - възрастните кучета.

Дишането се ускорява и затруднява както през време на вдишването, така и през време на издишването (съществува смесен задух) и кучетата започват да дишат лабиално.

Кашлицата в началото е силна и честа, но по - късно отслабва и става глуха и болезнена. Появява се слизесто - гнойно изтечение от носните отвори.

Перкусията на белия дроб понякога е отрицателна, което се дължи на по - дълбокото разположение на пневмоничните огнища. При повърхностното засягане на белия дроб, когато инфилтрираните белодробни участъци са в долните предни части на дроба, се установяват малки по размер тъпоти (например белодробната форма на Гана). Понякога през време на перкутирането животните чувстват болка.

При аускултацията в долните части на белия дроб или по цялата му дължина се чуват хрипове. В началото те са крепитиращи, а по - късно стават средно и дребномехурчести. Везикуларното дишане в повечето случаи е отслабено или въобще не се чува. Пулсът е ускорен, мек и слаб. При аускултация на сърцето много често се установява акцентуиране и понякога разцепване на втория сърдечен тон.

Промените в кръвта са типични за инфекциозен възпалителен процес, т.е. явява се левкоцитоза с анеозинофилия, неутрофилия с ядрено разместване наляво до миелоцити, лимфопения и монопения.

Болните кучета са силно отпаднали, апетитът им е намален или напълно липсва. Рентгеновото изследване показва множество разпръснати в белия дроб малки затъмнения. Понякога при изследване на урината се установяват протеини.