Дирофилариоза при кучето

Най - бързо болестта може да бъде доказана чрез кръвен тест. След като заболяването бъде потвърдено се препоръчва да се направят следните диагностични процедури, преди да се пристъпи към лечение:

>>> Серологичен тест за антигени за възрастни дирофиларии - този тест се прави с кръвна проба. Това е най - широко използваният тест, защото открива антигени (протеини), продуцирани от възрастни дирофиларии. Теста може да бъде положителен, дори ако кучето няма микрофилари в кръвта (приблизително 20% от случаите).

Кучета с по - малко от четири или пет възрастни дирофиларии може да не са произвели достатъчно циркулиращ антиген, за да дадат положителен резултат на теста, така че може да има фалшиви отрицателни резултати при кучета с малко паразити или в ранните стадии на инфекция.

Антигена се произвежда само от женските дирофиларии, затова популация от мъжки дирофиларии също ще даде отрицателни резултати на теста. Ето защо трябва в кучето да има поне четири - пет женски дирофиларии, за да се диагностицира болестта от този тест.

>>> Кръвен тест за микрофиларии (тест на Knott) - кръвната проба се центрофугира и след това се изследва под микроскоп за наличието на микрофилари. Ако се наблюдават микрофиларии, тестът е положителен. Броят на наблюдаваните микрофилари дава обща индикация за степента на инфекцията.

Микрофилариите са повече на брой в кръвта през летните месеци и през вечерта, така че времето за вземане на проби може да повлияе на този тест. Приблизително 20% от кучетата показват отрицателни резултати на тестовете, въпреки че имат паразити, тъй като тяхната имунна система е придобила способността да унищожава микрофилариите.

>>> Рентгенография - рентгенографията на кучета с Дирофилариоза обикновено показва уголемяване на сърцето и подуване на голямата артерия (белодробна артерия), водеща от сърцето до белите дробове. Чрез това изследване се дава по - ясна представа за състоянието на сърцето, белите дробове и белодробните съдове. Тази информация позволява да се предвиди възможността за усложнения, свързани с лечението.

>>> Електрокардиограма - включва проследяване на електрическите био токове, генерирани от сърцето. Най - полезна е при определяне наличието на анормални сърдечни ритми. Този тест може също така да установи уголемяване размера на сърдечната камера. Дава и информация за това дали е безопасно да започне лечението на кучето.

>>> Ехокардиография (ултразвук на сърцето) - ултразвуковото изследване показва сърдечните камери и дава оценка за общото състояние на сърцето. Дирофиларии също могат да се визуализират посредством ехокардиография.

***

 Доказване на микрофиларии в периферна кръв:

За целта се изследва 1 см³ прясно получена венозна кръв, разредена в 10 см³ 2%-ов разтвор на формалин. След това се центрофугира за 5 минути при 1000-1500 min^-1. Полученият седимент се оцветява с 0,1%-ов разтвор на метиленово синьо и се наблюдава с микроскоп за наличие на микрофиларии. Трябва да се има предвид, че в 25 - 30% от инвазираните кучета при еднократно изследване не се откриват микрофиларии.