Фактори на външната среда за възникване на болестите

Към физичните фактори се отнасят топлината, студът, електричеството и лъчистата енергия.

Топлина

Когато бъдат превишени физиологичните граници, топлината става фактор за възникване на патологичен процес. Високата температура може да действа върху ограничен телесен участък и тогава се говори за местно действие. Когато действа върху цялото тяло - общо действие.

Местно действие на топлината

Местното действие на топлината се нарича изгаряне. То се причинява от допир на тялото със силно нагряти предмети и течности, горящи вещества, огън (при пожари) и др.

В зависимост от степента на нагряването и продължителността на действието, изгарянето може да се прояви в 4 степени:

• Изгаряне от I степен - характеризира се със зачервяване на кожата, затопляне и болка.
• Изгаряне от II степен - образуват се мехури, изпълнени с бистра течност, и се чувства силна болка.
• Изгаряне от III степен - характеризира се с умъртвяване на засегнатите тъкани поради коагулиране на белтъчините и образуване на язви. Обикновено язвите заздравяват по - трудно, тъй като е засегнат герминативният слой на кожата.
• Изгаряне от IV степен - стига се до овъгляване на кожата и на лежащите под нея тъкани. Получават се язви, които много трудно заздравяват.

При местното изгаряне се наблюдават и изменения в целия организъм, които зависят от степента и площта на изгарянето. Силните болки довеждат до смущения в трофичната функция на нервната система, повишаване на кръвното налягане, учестяване на дишането и др.

Нарушава се обмяната на белтъчините и захарите. Усиленото разпадане на белтъчините довежда до натрупване на голямо количество отровни продукти в организма, които нанасят поражения предимно на бъбреците. Количеството на гликозата в кръвта се увеличава силно поради усиленото разпадане на гликогена в черния дроб. Наблюдава се сгъстяване на кръвта вследствие на излизане на течната част на кръвта от съдовете при образуването на мехурите.
Изгарянето може да завърши със смърт, когато са засегнати по - големи участъци от тялото. Например изгарянето на 1/4 от цялата кожа при IV степен и на 1/3 при II и III степен обикновено завършва със смърт.

Общо действие на топлината

Общото  действие  на  топлината  води към прегряване на тялото, при което телесната температура се повишава (хипертермия). Като резултат от прегряването се получава т.нар. топлинен удар.

При това състояние се нарушава топлинната регулация, значително намалява топлоотделянето, особено при висока влажност на въздуха. Най - често топлинният удар се наблюдава при свинете и овцете през топли и влажни дни и особено при транспортиране в плътно затворени превозни средства.

Признаците на топлинният удар са обща слабост, повишаване на телесната температура, зачервяване на кожата, учестяване на пулса и дишането, парализа на крайниците, разширяване на зениците. Накрая може да настъпи смърт.

Студ

Ниската температура може да действа върху ограничени телесни участъци и тогава се говори за местно действие на студа. Но тя може да действа и върху по - големи участъци или върху цялото тяло и тогава се говори за общо действие на студа.

Особено значение има действието на ниската температура като фактор, който благоприятства за развитието на т.нар. простудни заболявания.

Местно действие на студа

Местното действие на студа може да причини измръзване на отделни телесни части. Обикновено това са периферни участъци, които имат сравнително голяма повърхност и недостатъчно активно кръвоснабдяване - копитният живец, скроталната торба, ушите, опашката, а при птиците - гребенът, менгушите и пръстите.

При нарушаване на нормалното кръвообращение в измръзналите участъци се нарушава храненето и преди всичко се получава кислородно гладуване на тъканите.

В зависимост от продължителността на действие на ниската температура може да се получат и различни поражения, дори и умъртвяване на засегнатите тъкани. Различават се 3 степени на измръзване:

• Измръзване от I степен - в началото се характеризира с избледняване на засегнатите тъкани поради рефлекторно свиване на малките артерии и капилярите. След това тъканите се зачервяват вследствие на разпускане на кръвоносните съдове и получаване на артериална хиперемия. След като престане да действа студът, настъпилите изменения бързо изчезват и в тъканите не остават никакви следи.
• Измръзване от II степен - придружено е от силна болка и образуване на мехури, изпълнени с бистра течност. Развива се възпалителен процес с добре изразен оток не само на кожата, но и на подкожната тъкан. Заздравяването на измръзналия участък завършва напълно за 2 - 3 седмици поради запазването на герминативния слой на кожата, който възстановява повредената кожа.
• Измръзване от III степен - характеризира се с настъпването на по - тежки изменения - умъртвяване на герминативния слой на лежащите под кожата тъкани. На засегнатия участък се образуват струпеи (корички), след падането на които се откриват дълбоки, бавно зарастващи язви.

Признаците на измръзването обикновено се наблюдават няколко часа след действието на студа. Това показва, че студът причинява определени изменения в тъканите, които след прекратяване на неговото действие започват да се проявяват като признаци на измръзването.

Общо действие на студа

Общото действие на студа върху организма може да доведе до понижаване на телесната температура (хипотермия). В началото на действието организмът се стреми чрез топлорегулацията да запази нормалната си температура, като усилва топлообразуването и намалява топлоотделянето.

При това се наблюдават засилване на обмяната на веществата, настръхване на космите, треперене, свиване на повърхностните кръвоносни съдове, усилване на сърдечната дейност, повишаване на кръвното налягане, ускоряване на дишането.

По - късно, когато организмът не е вече в състояние да поддържа телесната си температура чрез топлинна регулация, посочените признаци се сменят със загубване на съзнанието, сънливост, понижаване на кръвното налягане и накрая настъпва смърт в резултат от парализа на дихателния център.

Чувствителността на животните по отношение на общото действие на студа е различна. Колкото едно животно се намира на по - високо стъпало на развитие, толкова то по - трудно понася понижаването на телесната со температура и обратно.

Тази чувствителност зависи също от състоянието на организма. Отслабналите, изтощените, преуморените животни по - трудно понасят студа, отколкото охранените и отпочиналите животни. Силният и пронизващ вятър и влажният въздух спомагат за настъпването на хипотермията.

Простудни заболявания

Това са заболявания, които се появяват най - често при внезапно изстудяване на тялото. Такива са възпаленията на дихателните пътища, ревматизмът, невралгиите и др. Те се предизвикват от определени причинители, а простудата е предразполагащо, благоприятстващо условие, тъй като намалява устойчивостта на организма, нарушава обмяната на веществата, колоидната структура на тъканите и кръвообращението.

Тези изменения създават благоприятни условия за проникването и развитието на болестотворните микроорганизми в организма, т.е. за възникването на различни заболявания.

Електричество

Електрическият ток може да нанесе повреди (травми, електротравми), като действа местно или върху целия организъм. При приближаването на два оголени проводника, в които протича електрически ток, се получава искра, която може да причини изгаряне. В други случаи електрическият ток може да премине през организма и да предизвика в различна степен нарушаване на неговите функции.

Последствията от електротравмата зависят от вида и напрежението на тока, от честотата на периодите, от продължителността на действието му и от пътя, по който преминава през организма.

Степента на вредното действие на постоянния и на променливия ток зависи от напрежението. Установено е например, че при напрежение 100 - 200 волта по - вреден е променливият ток, при 500 волта вредното им действие се изравнява, а при напрежение 1000 волта постоянният ток става по - опасен от променливия. Електрически ток с напрежение до 40 волта се смята за безопасен за организма.

С нарастването на напрежението над тази граница се увеличава и степента на вредното му действие, което може да причини и смъртта на засегнатия организъм.
Променливият ток с честота 40 - 60 периода в секунда оказва най - вредно действие върху животинския организъм. При честота извън тези граници вредното действие на електрическия ток намалява. Пропускането на ток с честота 50 периода причинява смърт при всички третирани животни.

За да се причини смърт на едно животно при пропускане на електрически ток с различна сила или напрежение, необходимо е различно време. Факторът "време" има голямо значение за смъртоносното действие на електрическия ток, което добре се проявява при ток с ниско напрежение, когато смъртта може да настъпи средно за 25 секунди.

Вредното действие на електрическия ток зависи от пътищата, по които протича през животинския организъм. Пропускането на електрически ток през задната половина на тялото не причинява смъртта на животното дори при напрежение 1000 волта.

Много опасно е пропускането на ток от единия преден крайник към другия (през предната половина на тялото) или през левия преден и левия заден крайник. Различията в степента на вредното действие на електрическия ток при преминаването му в различни посоки зависят от това, че по неговия път се намират органи с различна чувствителност. Например сърцето е доста чувствително по отношение на действието на електрическия ток.

Чувствителността на животинския организъм към електрически ток зависи в значителна степен от съпротивлението на кожата, което се определя от дебелината на епидермиса. Колкото епидермисът е по - дебел, толкова по - голямо ще бъде съпротивлението и толкова по - малко количество ток ще премине през организма, а следователно и по - малко ще бъде вредното му действие.

Съпротивлението на кожата зависи и от нейната сухост. Съпротивлението на овлажнената кожа намалява с 60%.

Експериментални данни показват, че при еднакви условия на действие на електрическия ток отделните индивиди реагират различно. Дори при действие с променлив ток с оптимална честота (50 периода) върху еднакви по възраст и по вид животни не всички умират.

Този факт говори за наличността на индивидуална чувствителност, която се обуславя от състоянието на организма и преди всичко от състоянието на нервната система. Само при високите напрежения на електрическия ток подобна разлика в чувствителността не се наблюдава.

Правопротивоположни състояния на нервната система довеждат до един и същ ефект. Например сънят и наркозата предпазват животното и човека от действието на електрическия ток и в същото време напрегнатото състояние на нервната система понижава чувствителността.

Наркотизирани животни понасят сила на тока, при обикновени условия смъртоносна за тях.

Пропускането на електрически ток през котка причинява краткотрайно оглушаване. Ако обаче същата котка се раздразни и в момента на ярост през нея се пропусне електрически ток със същата сила, тя го понася без видима реакция.

Местно действие на електричеството

При местното действие на електрическия ток се причиняват изгаряне и умъртвяване на кожата и на лежащите под нея тъкани. Изгарянето и умъртвяването са резултат от действието на топлината, която се образува при преминаването на електрическия ток през тъканите.

Изгарянията от електрическия ток се класифицират по същия начин, както и обикновените изгаряния. Степента на изгарянето зависи от количеството на топлинната енергия, която се получава в тъканните.

Електрическите изгаряния се отличават с липсата на болка и по - бързото заздравяване в сравнение с термичните изгаряния.
Умъртвяването на тъканите, т.е. коагулацията на тъканните белтъчини, зависи от количеството на топлината и може да настъпи веднага или значително по - късно - 2 - 3 седмици след действието на електрическия ток.

Общо действие на електричеството

При общото действие на електрически ток се наблюдава разстройство в дейността на сърдечно - съдовата, дихателната и нервната система. Нарушават се кръвното налягане и сърдечният ритъм, а понякога се наблюдават кръвотечение от носа и кръвоизливи в белите дробове.

Дишането спира обикновено в стадия на издишване поради засягане на дихателния център. В нервната система се наблюдават различни морфологични изменения и рязко изразени спазми. Смъртта настъпва в резултат от спиране на дишането и на сърдечната дейност.

Лъчиста енергия

При определени обстоятелства различните видове лъчиста енергия може да станат причина за възникване и развитие на патологични процеси, например слънчевите лъчи, рентгеновите лъчи и излъчванията на различните видове ядрени частици - фотони (неутрони, протони, алфа - лъчи, бета - лъчи и гама - лъчи).

Особено вредни са онези видове лъчиста енергия, които оказват силно йонизиращо действие върху организма, т.е. създават в организма йони. В последния случай се предизвиква т.нар. лъчева болест.

Лъчева болест

Лъчевата болест може да възникне при външно или вътрешно облъчване.

Външното облъчване се получава при атомен взрив, лъчева терапия и др. Вътрешното облъчване се получава при приемане на радиоактивни вещества с храната или с водата.

Радиоактивни са онези вещества, които се намират в състояние на ядрено разпадане. Те могат да бъдат източник на алфа-, бета- и гама-лъчи, от които най - опасни са алфа - лъчите.
Йонизиращото облъчване предизвиква йонизация на всички съставни елементи на тъканите. Така и при йонизацията на водните и липидните образувания на организма се получават биологично активни продукти: свободни радикали - Н, НО и НО₂ и водороден прекис (Н₂О₂). Те притежават активни окислителни свойства и денатурират клетъчните белтъчини, нуклеиновите киселини и др.

Образуването на радикалите е краткотрайно, но те предизвикват верижни химични реакции, които нарушават синтезата на нуклеопротеидите, клетъчното делене и регенерацията на клетките.
Отделните органи проявяват различна чувствителност по отношение на йонизиращата радиация. Установено е, че най - чувствителни са онези органи и тъкани, които се характеризират с интензивно клетъчно делене. Към тях се отнасят костният мозък, далакът, стомахът, червата и ендотелът на кръвоносните съдове. На тази основа се стига до потискане на хемопоезата, нарушаване пропускливостта на мембраните и появяване на хеморагичния синдром (симптомо - комплекс).

Йонизиращото облъчване предизвиква функционални и структурни изменения в нервната система, вследствие на което се нарушава нейната регулираща дейност и се намалява устойчивостта към инфекциозни заболявания.

Лъчевата болест може да се появи в 2 форми: остра и хронична.

• Остра лъчева  болест- възниква при въздействието върху организма на големи дози йонизираща радиация. Протича обикновено в 4 стадия:
  • I стадий - започва непосредствено след облъчването и продължава от няколко часа до 2 дни. Характеризира се със силна възбуда или угнетено състояние, учестяване на пулса и дишането, повръщане, зачервяване на видимите лигавици и др.
  • II стадий - характеризира се с изчезване на признаците, появили се през първия период. Почти напълно се възстановяват нормалните функции на организма и животното изглежда здраво. Този период трае до 2 седмици, но при много силно облъчване може да липсва.
  • III стадий - настъпва обикновено от 1 до 3 седмици след облъчването и протича толкова по - тежко, колкото по - късно е бил вторият стадий. Характеризира се със значително повишаване  на температурата, повръщане, диария и масови кръвоизливи в различни органи и тъкани. Особено тежки са кръвоизливите в храносмилателния канал и в дихателните органи, които може да доведат до загуба на голямо количество кръв. В резултат на това се създават условия за развитието на различни инфекции, които усложняват протичането на заболяването.
  • IV стадий - възстановителен период, през който започва възстановяването на нарушените функции. Оздравителният процес протича много бавно и продължителността на четвъртия стадий зависи преди всичко от дозата на облъчването.
• Хронична лъчева болест - възниква при многократно продължително действие на малки дози радиация или може да се развие от непълното оздравяване след прекарване на острата форма. Характеризира се с появяването на сложен комплекс от изменения - нарушаване дейността на нервната система, потискане на хемопоезата с изразена левкопения, тромбопения и др.

Роля на слънчевите лъчи

Слънчевите лъчи също могат да станат причина за възникване на патологични процеси. По - точно патогенното им действие се обуславя от ултравиолетовите, червените и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър.

Ултравиолетови лъчи  - имат слабо йонизиращо действие. При неправилното им изполване те предизвикват еритема, екзема, понижаване на кръвното налягане, нарушаване структурата на тъканите и клетките. Ако се използват правилно, те активизират физиологичните функции на организма и унищожават микроорганизмите. Благотворното влияние върху различните функции на организма се обуславя от продуктите, които се получават от разпадането на белтъчините под действието на ултравиолетовите лъчи. Бактерицидното им действие се обяснява с промените на белтъчната обмяна в протоплазмата на микроорганизмите, което става причина за тяхната гибел.

Червени и инфрачервени лъчи - проявяват топлинно действие, което може да причини изгаряне в различна степен, както при обикновеното изгаряне.

Преките слънчеви лъчи при действие върху главата на животно или на човек при известни усло вия може да причинят слънчев удар. Поради прегряване на главния мозък се получава силно разширяване на неговите кръвоносни съдове. В резултат на това може да настъпят кръвоизливи, които да доведат до парализа на важни центрове в мозъка.

Слънчевият удар се проявява отначало със силна възбуда, учестяване на пулса и дишането, спазми, а след това с отпадналост и накрая изгубване на съзнанието. При по - тежки случаи може да завърши със смърт поради парализа на центъра на дишането или на сърдечната  дейност.