Фландърско бувие

Монасите от манастира Тер Дюниен във Фландрия първи започват да развъждат тази порода. Те започнали да смесват Шотландската еленова хрътка и Ирландският вълкодав с местни фермерски кучета, като в крайна сметка се е получило съвременното Фландърско бувие.

Те се превръщат в чудесни работни кучета, които охраняват неуморно и помагат в пастирството на овце и рогат добитък. Благодарение на своята отлична физика, са в състояние да теглят дори товарни каруци.

Първоначално хората започнали да купират ушите и опашката на кучетата, поради практически причини, за да се избегнат случайни ампутации в процеса на работа или за да се покаже на данъчните, че това е работно куче, тъй като домашните любимци били облагани с данък.

До началото на 20-ти век породата не е била напълно дефинирана. Тя е имала три разновидности наричани "Paret", "Moerman" или "Roeselare" и "Briard". Тези три разновидности забавили малко развитието на породата. През 1912 и 1913 г. няколко месни развъдници за кучета приели стандартите за бувиетата.

По време на Първата световна война породата почти изчезнала напълно, тъй като кучетата били използвани за военни цели.

Едно мъжко бувие на име Ник, което е участвало във войната след това печели редица киноложки изложби и се смята за основоположник на породата Фландърско бувие.

Стандарта за породата е приет през 1936г. от френско-белгийска комисия. Втората световна война отново застрашава това великолепно куче от пълно унищожение. Поради това развитието на породата било забавено и чак през 1965 г. Международната федерация по кинология приема стандарта за породата и той е приет от редица по - малки киноложки клубове.