Гана при кучето

Възприемчиви към вируса на Ганата при естествени условия са почти всичките представители на разред Carnivora (кучето, мечки и др.). При човека са възможни инапарентно протичащи инфекции.

Експериментално може да бъдат заразявани хамстерите, а животните от котешкия род и гризачите са не възприемчиви.

Невестулката проявява силна възприемчивост към болестта и умира след изкуствено заразяване, но вирусът, пасиран неколкократно през невестулка загубва вирулентността за кучето. Това показва, че внрулентността на вируса на Ганата е твърде изменчива.

Най - често заболяват младите животни, но не са изключени заболявания при всички възрасти. По - голямата заболеваемост на възрастовата група от 2 месеца до 1 година се дължи на факта, че голяма част от по - възрастните кучета са прекарали явна или скрита форма на инфекцията, а бозайничетата добиват временен пасивен имунитет чрез антителата, съдържащи се в коластрата и млякото на майките.

Някои изследователи приемат, че кучетата от породите териер, дакели се заразяват по - лесно и боледуват по - тежко.

Основни източници на заразата са болните кучета чрез всички отделяни от тях секрети и екскрети. Заразените животни започват да отделят заразата още в края на инкубационния период, преди да са налице характерните клинични признаци, а преболедувалите - месеци след оздравяването.

Допълнителни източници на зараза може да представляват всички контамннирани предмети, като храна, вода, намордници, клетки и други.

Заразяването обикновено се реализира по алиментарен и аерогенен път. Опитно е доказано, че заразяването per os или чрез директен контакт се реализира много по - трудно, отколкото по аерогенен път.

Често е заразяването на животните по аерогенен път и при консумация на инфектирана храна. Допуска се, че много често носоглътката и тонзилите представляват входната врата на инфекцията.

Кръвосмучещите насекоми и животни също може да служат за пренасяне и предаване на заразата. Епизоотиите от Гана имат сезонен характер, като следват размножителния период при кучетата.

В страни с широко разпространение на болестта се наблюдава периодичност на епизоотиите през всеки 3 години, което е свързано с прогресивно увеличаване на броя на възприемчивите животни.