Гана при кучето

- Гана при кучето
- Етиология на Гана при кучето
- Разпространение на Гана при кучето
- Епизоотологични особености на Гана при кучето
- Клинични признаци на Гана при кучето
- Патологоанатомични изменения на Гана при кучето
- Диагноза на Гана при кучето
- Диференциална диагноза на Гана при кучето
- Профилактика на Гана при кучето
Епизоотологични особености на Гана при кучето
Възприемчиви към вируса на Ганата при естествени условия са почти всичките представители на разред Carnivora (кучето, лисицата, вълкът, чакалът, дингото, койотът, невестулката, язовецът, видрата, порът, пандата, малките мечки и др.). При човека са възможни инапарентно протичащи инфекции.
Експериментално може да бъдат заразявани хамстерите, а животните от котешкия род и гризачите са не възприемчиви.
Невестулката проявява силна възприемчивост към болестта и умира след изкуствено заразяване, но вирусът, пасиран неколкократно през невестулка загубва вирулентността за кучето. Това показва, че внрулентността на вируса на Ганата е твърде изменчива.
Най - често заболяват младите животни, но не са изключени заболявания при всички възрасти. По - голямата заболеваемост на възрастовата група от 2 месеца до 1 година се дължи на факта, че голяма част от по - възрастните кучета са прекарали явна или скрита форма на инфекцията, а бозайничетата добиват временен пасивен имунитет чрез антителата, съдържащи се в коластрата и млякото на майките.
Някои изследователи приемат, че кучетата от породите териер, Боксер и Пекинез са по - устойчиви, докато чнстопородннте - Немска овчарка, ловни кучета, сетери и дакели се заразяват по - лесно и боледуват по - тежко.
Основни източници на заразата са болните кучета чрез всички отделяни от тях секрети и екскрети. Заразените животни започват да отделят заразата още в края на инкубационния период, преди да са налице характерните клинични признаци, а преболедувалите - месеци след оздравяването.
Допълнителни източници на зараза може да представляват всички контамннирани предмети, като храна, вода, намордници, клетки и други.
Заразяването обикновено се реализира по алиментарен и аерогенен път. Опитно е доказано, че заразяването per os или чрез директен контакт се реализира много по - трудно, отколкото по аерогенен път.
Често е заразяването на животните по аерогенен път и при консумация на инфектирана храна. Допуска се, че много често носоглътката и тонзилите представляват входната врата на инфекцията.
Кръвосмучещите насекоми и животни също може да служат за пренасяне и предаване на заразата. Епизоотиите от Гана имат сезонен характер, като следват размножителния период при кучетата.
В страни с широко разпространение на болестта се наблюдава периодичност на епизоотиите през всеки 3 години, което е свързано с прогресивно увеличаване на броя на възприемчивите животни.
Отзиви