Назад до Гана при кучето

Гана при кучето

  1. Гана при кучето
  2. Етиология на Гана при кучето
  3. Разпространение на Гана при кучето
  4. Епизоотологични особености на Гана при кучето
  5. Клинични признаци на Гана при кучето
  6. Патологоанатомични изменения на Гана при кучето
  7. Диагноза на Гана при кучето
  8. Диференциална диагноза на Гана при кучето
  9. Профилактика на Гана при кучето

Етиология на Гана при кучето

Кучешка чумаПричинителят на болестта принадлежи към вирусите от сем. Paramyxoviridae със съдържание на РНК. Съществува близко антигенно сходство с вирусите, предизвикващи грип от тип А, дребна шарка и полиомиелит при човека, инфекциозен ларинготрахеит и чума при говедата. Поради това вирусите, предизвикващи всички тези заболявания са обединени в род Tarpeia.

Установено е, че човешкият грипен вирус, инжектиран на кучета, предизвиква дихателни смущения. Допуска се, че кучето представлява резервоар за вируса на полиомиелита.

Хората, инжектирани с авинизиран вирус на Ганата, показват голяма резистентност към дребната шарка и обратно, вирусът на дребната шарка, инжектиран на кучета, довежда до значително увеличаване на антителата срещу Ганата.

Вирусът на Ганата проявява специфичен тропизъм към клетките на лимфната система, епитела и нервната тъкан. Той се установява в големи количества в тези клетки, където образува предимно в периферията на клетъчната протоплазма фузиформни телца или телца с овална форма и с размери от 2 до 4 mm, групирани на 2 - 3 места във всяка клетка, описани отдавна и известни като "корпускули на Lentz".

Тези протоплазмени включения, представляващи групи от вирусни частици, се виждат добре при изготвяне на препарати от носна мукоза, дихателен епител, сливици, черен дроб, бъбреци, жлъчни канали, ретикуло-ендотелна тъкан и ЦНС след боядисване с негрин и наблюдение с обикновен микроскоп.

Установяването им в препарата от тонзилите и носната мукоза може да служи за ранна диагностика на болестта!

Изследвания са показали, че вирусът на Ганата има размери от 70 до 105 nm, с грапава вътрешна мембрана и нуклеокапсид във формата на спирала с диаметър от 17 до 22 nm.

Във ваксинални щамове на вируса са установени 6 различни по големина и молекулна маса полипептиди. Той притежава богат антигенен състав, поради което след попадане в организма предизвиква образуване на неутрализиращи и комплементосвързващи антитела, аглутинини и npeципитини, доказването на които служи при съвременната диагностика на болестта.

Изолирането и култивирането на вируса на Ганата са затруднявали много изследователската работа. Сега обаче вече сапопулярни практически лесно изпълними методи за адаптиране на вируса и неговото умножаване в тъканни култури за различни цели и за изготвяне на ваксини.

Устойчивостта на вируса при условия на гниене е незначителна (в секрети и екскрети от болни животни загива за 7-11 дни), но в изсушено и особено в замразено състояние се запазва много дълго време (в изсушена тъкан - за 4 месеца, при температура от -10 до -14°С - 1 година, а лиофилизиран при -24°С - до 5 години).

Обикновените дезинфекционни средства (2% натриева основа, 5% формални и крезоловите препарати или хлорната вар и 20%-овото варно мляко) го разрушават за кратко време.

Рейтинг:
3.0/5 на базата на 1 оценка

Свързани продукти

Отзиви

Ади
Аделина здравейте, Бих искала да разбера доктора и клиниката, която е излекувала вашият домашен Любимец?
Аделина
Здравейте, Имаме женско куче на около 1,5г. болно от гана. Започваме четвърта седмица лечение под лекарско наблюдение. Първите три дни от лечението включваше руски серум с готови антитела, широкоспектърен антибиотик, комплекс витамини за укрепване, препарат за сваляне на температурата (41 градуса като по учебник)- всичко инжекционно. Сега продължаваме с антибиотик на таблетки, невробекс, витамини и пробиотици в храната, сироп Бронхолитин за калшлицата, промиване на ноздрите и очите с физиологичен разтвор. Кучето мина през всички описани симптоми - 1во отпадналост със загуба на апетит и нервни потрепвания, тресене на глава - веднага отидохме при лекар. 2ро: В началото на лечението се появи диарията, а на втората седмица от лечението 3то: сълзенето от очите, гнойни секрети от носа, последвани от сухата кашлица. Сега в четвъртата седмица от лечението, кучето се храни само, диария няма, секретитите от очите спряха, секретите от носа намаляват и се изчистват (стават прозрачни), кашлицата намалява, нервни потрепвания не се наблюдават, но лимфните възли остават надути. Въпрос: Колко време приблизително (на база други случаи в практиката) ще е необходимо кучето да се възстанови, и колко време трябва да е под карантина, тъй като в двора отглеждаме две от дъщерите и които са на 5 мес. със всички ваксини, но към момента ги държим отделени. Относно дезинфекцията - поливам с белина всички места в двора къде се изхожда кучето и физически почиствам когато това е възможно. Отделно пръскам с дезифектант навсякъде където се сетя - Това достатъчно лие да не се заразят малките. Въобще моля за идеи как да продължим с възстановителната програма за майката и как да предпазим малките. Благодаря Ви предварително!
д-р БауБау
До 6. - прогнозата много зависи от това в кой стадий е хванато заболяването. Колкото по-рано се разбере, толкова шансовете за благоприятен изход се увеличават. Най-лоша е прогнозата, когато болестта премине в енцефалитен стадий с проява на симптоми от страна на нервната система.
Винаги ли завършва със смърт? Взехме белгииска овчарка и веднага я ваксинирахме, на 70 дни е. Но се разболя .
д-р БауБау
До 4. Миглена - добре е да изчакате месец-два, през което да направите няколко щателни дезинфекции. Както е описано и в статията: "Обикновените дезинфекционни средства (2% натриева основа, 5% формални и крезоловите препарати или хлорната вар и 20%-овото варно мляко) го разрушават за кратко време.
Коментирай
loading...