Гана при кучето

Причинителят на болестта принадлежи към вирусите от сем. Paramyxoviridae със съдържание на РНК. Съществува близко антигенно сходство с вирусите, предизвикващи грип от тип А, дребна шарка и полиомиелит при човека, инфекциозен ларинготрахеит и чума при говедата. Поради това вирусите, предизвикващи всички тези заболявания са обединени в род Tarpeia.

Установено е, че човешкият грипен вирус, инжектиран на кучета, предизвиква дихателни смущения. Допуска се, че кучето представлява резервоар за вируса на полиомиелита.

Хората, инжектирани с авинизиран вирус на Ганата, показват голяма резистентност към дребната шарка и обратно, вирусът на дребната шарка, инжектиран на кучета, довежда до значително увеличаване на антителата срещу Ганата.

Вирусът на Ганата проявява специфичен тропизъм към клетките на лимфната система, епитела и нервната тъкан. Той се установява в големи количества в тези клетки, където образува предимно в периферията на клетъчната протоплазма фузиформни телца или телца с овална форма и с размери от 2 до 4 mm, групирани на 2 - 3 места във всяка клетка, описани отдавна и известни като "корпускули на Lentz".

Тези протоплазмени включения, представляващи групи от вирусни частици, се виждат добре при изготвяне на препарати от носна мукоза, дихателен епител, сливици, черен дроб, бъбреци, жлъчни канали, ретикуло-ендотелна тъкан и ЦНС след боядисване с негрин и наблюдение с обикновен микроскоп.

Установяването им в препарата от тонзилите и носната мукоза може да служи за ранна диагностика на болестта!

Изследвания са показали, че вирусът на Ганата има размери от 70 до 105 nm, с грапава вътрешна мембрана и нуклеокапсид във формата на спирала с диаметър от 17 до 22 nm.

Във ваксинални щамове на вируса са установени 6 различни по големина и молекулна маса полипептиди. Той притежава богат антигенен състав, поради което след попадане в организма предизвиква образуване на неутрализиращи и комплементосвързващи антитела, аглутинини и npeципитини, доказването на които служи при съвременната диагностика на болестта.

Изолирането и култивирането на вируса на Ганата са затруднявали много изследователската работа. Сега обаче вече сапопулярни практически лесно изпълними методи за адаптиране на вируса и неговото умножаване в тъканни култури за различни цели и за изготвяне на ваксини.

Устойчивостта на вируса при условия на гниене е незначителна (в секрети и екскрети от болни животни загива за 7-11 дни), но в изсушено и особено в замразено състояние се запазва много дълго време (в изсушена тъкан - за 4 месеца, при температура от -10 до -14°С - 1 година, а лиофилизиран при -24°С - до 5 години).

Обикновените дезинфекционни средства (2% натриева основа, 5% формални и крезоловите препарати или хлорната вар и 20%-овото варно мляко) го разрушават за кратко време.