Гана при кучето

Профилактичните мерки срещу Ганата се основават освен на общите противоепизоотични правила (създаване на добри условия на хранене и отглеждане) още и на средствата, с които се създава невъзприемчивост към болестта - серуми и ваксини.

Използването на хиперимунни серуми е ограничено поради тяхното кратковременно действие. Те създават имунитет веднага след прилагането им, имат предпазно действие и тогава, когато животните се намират в инкубационен период, но ефектът им продължава само 10-14 дни и поради това се използват при животни, съмнителни за заразяване или при посещения на изложби и места, където има голяма опасност от заразяване.

Ваксините, които се използват в съвременната практика, са високоимуногенни, създават стабилен и продължителен (над 1 година) имунитет и се понасят много добре без инциденти от ваксинираните животни.

Съществуват няколко вида ваксини: инактивирани (убити), атенуирани (отслабени), моновалентни (само срещу гана от един щам на вируса), поливалентни (срещу няколко заболявания) и хетероложни, изготвени от друг тип вирус (какъвто е случаят с ваксината срещу дребна шарка при човека).

Инактивираните ваксини изграждат имунитет след 14 дни от ваксинацията и го поддържат до една година. Атенуираните ваксини (по - специално авианизираната ваксина) изграждат бързо имунитет още 24 h след ваксинацията и имунната защита продължава 2 години.

Хетероложната ваксина от вируса на дребната шарка при хората е получена след намножаване на вируса на Edmonston в тъканни култури и без да е инактивиран.

Тази ваксина има предимства при ваксинация на кучета бозайничета, защото коластрените антитела не неутрализират ваксиналния вирус и при това имунизационният процес не се нарушава.

При ваксинация на малките кученца с тривалентна ваксина срещу гана, хепатит и лептоспироза (или с друга поливалентна ваксина) първата ваксинация трябва да се извършва не по-рано от 7 седмици след раждането.

Преди навършване на 7 седмици се препоръчва ваксинирането на само на кученца, незабозавали коластра.