Интензивна краткотрайна глюкокортикоидна терапия

Прилагането на глюкокортикоидите във високи дози за кратък период (24 - 48 часа) често има животоспасяващо значение при някои заболявания (шок, едем на централната нервна система и др.).

Освен това смята се, че този курс на лекуване не потиска хипофизо-надбъбречната активност, зарастването на раните или имунната система.

При шока глюкокортикоидната терапия трябва да започне още в началото на неговите прояви и да се предшества или съпътства от подходяща флуидна терапия.

Препоръчва се първоначално венозно (бавно, струйно или капково) вкарване на 40 mg/kg маса хидрокортизонов мононатриев сукцинат, последвано след 2 - 3 часа от мускулно инжектиране иа 0.5-1.0 mg/kg маса дексаметазон, повтаряно при нужда след 6 - 8 часа.

Може да се приложат самостоятелно през 10 - 12 часа и други глюкокортикоиди със средна продължителност на действие - дексаметазонов натриев фосфат (4-6 mg/kg маса), метилпреднизолонов натриев сукцинат (до 30 mg/kg маса), преднизолонов натриев сукцинат или фосфат (до 35 mg/kg маса) и др.

Смята се, че глюкокортикоидите, приложени своевременно и във високи дози, може да предотвратят смъртния изход при задушаване от пушек или от други вредни газове, както и при аспирация на стомашно съдържание, поради предотвратяване на белодробния едем.

Преобладаващо е становището, че гликокортикоидите предотвратяват мозъчния едем и свързаните с него тежки последици при травми, кръвоизливи и някои неопластични процеси. Препоръчва се инжектирането на дексаметазон в доза 2 mg/kg през 8 часа.