Къде живеят бозайниците?

Въпреки привилегированото положе­ние, което имат бозайниците в днешната фауна на Земята, техният брой е доста по - малък в сравнение с оста­налите животни.

Когато известният шведски приролоизпитател Карл Линей публи­кувал през 1758 година десетото издание на своята прочута книга "Система на природата", в нея научно били описани само 86 вида бозайници.

Днес, вече броят на описаните видо­ве бозайници достига 4100 - 4200 и повече. Тези цифри могат да се счи­тат за много близки до действител­ния днешен брой на бозайниците, тъй като тези животни са вече доста добре изучени и много рядко се случва зоолозите да открият не­познати още видове сред тях.

"Дев­ствените" екваториални джунгли, без­крайните савани и тундри, вечните арктични ледове, мрачните океан­ски дълбини - всички те са завладяни от едни или други бозайници. По­степенно в течение на хиляди и мили­они години те са заселили цялата земна шир - от единия полюс до другия, от дълбините на океана до вечно заснежените планински върхо­ве.

Повечето бозайници са обитате­ли на земната суша. Не малко от тях обаче са успели по време на своята дълга еволюция да се приспособят към плуване или към летене. Близо хиляда на брой са видовете приле­пи, които летят не по - лошо от пти­ците. Повече от сто на брой са и ви­довете бозайници (например сире­ните, китообразните и перконогите), които са истински конкуренти на рибите в безкрайната водна шир.

Географското разпространение на бозайниците, както и на другите животни, се предопределя главно от климата и от растителността. Едни са видовете сред джунглите, други сред арктичните ледове, широко­листните гори в умерените области или сред знойните пустини. Цялата досегашна  биография  на нашата планета потвърждава пряката зави­симост между външните фактори и еволюцията на животинския свят.

В течение на хиляди и милиони години бозайниците са били подло­жени на различни въздействия как­то от страна на климата, така и от местоположението на континентите. Зависимостта от тези два фактора е причина днешните континенти да са населени не само от различни видо­ве, но и от доста различни родове, семейства или разреди бозайници.

За нашия европейски континент са характерни, или както се казва, ендемични,  например, остромуцунестите насекомоядни десмани, кои­то липсват по другите континенти. Само в Африка живеят видроподоб­ните жирафите, хипо­потамите и забележителният тръбозъб.

Остров Мадагаскар има свои характерни бозайници като темреците (четинести таралежи), лемурите и най-вече рядката маймуна - ръконожка.

Само в огромната по площ тери­тория на Азия се срещат летящият кагуан, дивият кон тарпан, тупаите, дългопръстите маймуни и гибоните.

Северна Америка има също свои ендемични бозайници като кенгуруподобните плъхове, вилорогата ан­тилопа и огромният овцебик. Много по - богата на свойствени само за нея бозайници е Централна и Южна Америка. Това е родината на листоносите и на кръвосмучещите приле­пи, на чудноватите ленивци, мравояди и броненосци, на гиганта сред насекомоядните - капибарата, на остроноктестите маймуни и на маймуните - ревачи, капуцини и макаци.

Само за територията на Южна Аме­рика са свойствени торбестите плъхове, морските свинчета, ламите и високопланинската чинчила.

Още по - своеобразна и забележи­телна на ендемични бозайници е фауната на отдавна изолираната и доста отдалечена от другите конти­ненти Австралия. Само на този кон­тинент и на някои от околните му острови (например Нова Гвинея и Тасмания) живеят ехидните, кенгуратата, бандикутите и вомбатите, торбестите мравояди, коала.

В най - голяма степен климатът и растителността са причина за фор­мирането на характерна фауна от бозайници и в различните клима­тични или растителни зони на на­шата планета. Не случайно в умере­ната климатична зона на Европа, Азия и Северна Америка се срещат само слоновете и човекоподобните маймуни.

Топлокръвието на бозайниците е причина те да се срещат от Северния до Южния полюс и колкото се отива по - близо до един от полюсите, толкова повече тяхно­то разнообразие намалява и в сами­те райони на вечния студ то е вече минимално. Обратно, колкото оти­ваме повече към екватора, толкова бозайниците стават все по - разнооб­разни и броят на видовете им се уве­личава.

Само един пример е доста­тъчен, за да се уверим в това. На територията на малката централноамериканска държава, Коста Рика, жи­веят около 196 вида бозайници, докато вър­ху територията на тридесетократ­но по - голямата от нея Аляска са на­мерени само 29 вида!

Видовото бо­гатство на бозайниците в тропиче­ските области е обаче обратно пропорционално на броя на индивиди­те от всеки вид и е винаги доста по - малко, отколкото изключителното богатство на индивиди при бозай­ниците във вечно заледената Аркти­ка или Антарктида.