Лептоспироза при кучето

Освен кучето и човека към лептоспирозните заболявания са възприемчиви още много видове домашни, диви и лабораторни животни.

Въпреки по - голямата си устойчивост гризачите, плъховете и мишките поддържат трайно заразоносителство и имат важно значение за природната огнищност и стационарното проявление на болестта.

В отделните ензоотични огнища може да се проявят заболявания от един или няколко вида лептоспири. В България лептоспирозата е била констатирана за първи път при кучета от Прокопанов (1939 г.). Оттогава досега от кучета са изолирани много серотипове лептоспири, като най - често освен L.canicola се изолират серотиповете icterohaemorrhagiae, lora, pomona, batavia, tarasovi и българските sofia, bulgarica, srebarna, balcanica и др.

Отделните серотипове имат предпочитание към определени видове животни, но един вид животни може да се заразяват от различни лептоспири. Клиничната практика показва, че специфичните за даден животински вид серотипове лептоспири, какъвто за кучето е L.canicola, предизвикват при този вид животни най - тежки форми на заболяването и след преболедуване водят към най - продължително заразоносителство.

Първични и най - опасни източници на заразата са болните кучета чрез всички свои секрети и екскрети (най - вече урината), преболедувалите животни за дълго време след клиничното си оздравяване, гризачите и други различни видове домашни и диви животни.

Особено опасни се оказват замърсените застояли води и ниските и блатисти местности, заселени с гризачи, и то най-вече от май до ноември. През този период болестта добива най-широко разпространение. Заразяването се реализира по директни и индиректни пътища:

• алиментарно  - чрез изяждане на болни гризачи, използване на замърсени храни и вода
• при полов контакт
• подушване
• облизване
• допир
• ухапване
• през увредената кожа
• външните лигавици - при къпане или само преминаване през замърсени води

Кучето, останалите месоядни и всеядни, както и човекът много често се заразяват при консумация на неконтролирани месни продукти, произхождащи от болни или преболедували животни. Особено големи количества лептоспири се съдържат в труповете на умрели животни, а понякога и на здрави (заклани) в паренхимните им органи (бъбреци, бял дроб, далак, сърце и др.). Поради това храненето на кучета с необезвредени конфискати от кланиците е много рисковано. Епизоотологията на лептоспирозните заболявания се усложнява много поради факта, че скритото заразоотделителство при различните видове животни е широко застъпено.

Изследванията в някои градове у нас са показали, че около 10% от плъховете са заразени с лептоспири, а в крайградските райони на Пловдив заразоносителството при водните плъхове (Ratus ratus) през 1952 г. е възлизало на 23.3%.