Най - причудливите костенурки в света

Костенурките - едни от най - древните влечуги, които са се появили преди около 220 милиона години. Те живеят и във водна, и в сухоземна среда.

Имат характерна костелива черупка, която се е развила, за да ги предпазва от хищници.

Съществуват около 300 различни видове костенурки с различни форми и размери, но някои от тях са малко по - причудливи от останалите.

Вижте ги сами ...

1. Бодлива костенурка

Бодливата костенурка (Heosemys Spinosa) живее в югоизточна Азия и има невероятна "броня". Подобно на много други видове костенурки, тези странни костеливи приятели също са били масово използвани от хората за храна. Поради тази  причина, а и заради унищожаване на местообитанието им, числеността на вида се е понижила чувствително през  последните години.

По ръба на черупките им има оформени шипове. При младите животни те са много остри, но с възрастта стават по - заоблени.

Шиповете им служат за възпиране на хищниците при атака, както и за камуфлаж (костенурките се "маскират"  под падналите листа). Кафявият им цвят също помага в тези ситуации.

2. Китайска мекочерупчеста костенурка

Наричат се още Китайски трионикс (Pelodiscus sinensis) и се срещат в Китай, Япония, Тайван, Северен Виетнам и на изток от Русия. Въведени са и в други области като  Малайзия, Хаваите и дори в Калифорния.

Китайската мекочерупчеста костенурка изхвърля урината си през устата. Това е един странен процес, който не се наблюдава при друго животно. Тази уникална възможност помага на костенурката да оцелее в солена вода, тъй като по  този начин тя не губи много течности от организма си и не се нуждае от постоянното им възстановяване.

Ако преглътне прекалено много солена вода, тя би се отровила. Вместо това, урината преминава през устата, която след това се промива с вода. Само 6% от урината, произведена от костенурката излиза през бъбреците. Подобно на повечето костенурки, тя също се смята за деликатес в много части на Азия.

В Китай има повече от 1500 ферми за костенурки, които продават повече от 90 милиона костенурки годишно. Поради голямото им търсене от  ресторантите, този вид костенурки вече са добавени към застрашените видове.

3. Elusor macrurus (лат.)

Английското наименование на тази костенурка е Mary River Turtle. Тя се среща единствено в река Мери в Куинсланд,  Австралия. Цветът й може да бъде червен, розов, кафяв или черен.

Има малка глава, а опашката й по дължина може почти да достигне дължината на черупката. Под брадичката има дълги израстъци, наречени пипала. Женските  костенурки достигат полова зрялост на 25 години, а мъжките - на 30-годишна възраст.

Те често излизат от водата, за да дишат, но то също могат да усвояват кислород и от водата. Кислородът влиза в  тялото чрез специални клетки, разположени в опашката на влечугото. Тези речни костенурки прекарват по - голямата  част от живота си във водата, което позволява на водораслите да се развиват върху тялото им. Така те използват  водораслите като маскировка.

4. Бодлива мекочерупчеста костенурка

Тази костенурка е често срещана в САЩ, Канада и северната част на Мексико. Тя има уникален външен вид - кръгла  глава и плоска кръгла черупка, покрита с черни петна.

Тези петна възникват при младите индивиди, но изчезват с възрастта. Бодливата мекочерупчеста костенурка има характерен дълъг и тънък нос.

За разлика от повечето видове костенурки, при които полът на новородените се определя от температурата на пясъка,  в който са снесени яйцата, полът на потомството при тази причудлива костенурка е генетично предопределен.

5. Дългошиеста костенурка

Тя живее в езерата на Източна Австралия и притежава изключително дълъг врат, който може да нарасне до дължината на черупката.

Главата й наподобява главата на змия. Освен това, тя използва подобен метод на лов - бързо изпъва шията си, за да улови набелязаната плячка.

При заплаха костенурката изпуска воняща течност от специални за целта жлези. Радиусът на разпространение на миризмата е около 1 метър, така че всички животни, които са на близо, биват отблъснати. По - голямата част от живота си костенурката прекарва на сушата.

6. Graptemys nigrinoda (лат.)

Малка костенурка, живееща в сладководни реки (Мисисипи и Алабама). Най - характерната особеност на тази костенурка  са "бодлите" върху черупката, които са по - слабо изразени при възрастните индивиди.

Долната част на тялото й е покрита с красиви фигури, обикновено в сиво или светлосиньо. Менюто на тази костенурка се състои предимно от насекоми, които събира от повърхността на водата.

7. Главеста костенурка

Този вид главеста костенурка живее в Югоизточна Азия. Характерна особеност на този вид (както се досещате от  името) е това, че притежава огромна глава. Тя има лъскава плоска кафява черупка.

За разлика от другите видове  костенурки, тя не може да прибира главата си в черупката, така че е развила костелива "каска", която да я защитава. Костенурката често използва своите мощни челюсти, за да се пази от заплахи.

Освен това, тя се катери по дърветата и хълмове, използвайки големия си "клюн", нокти и мускулеста опашка. Те са се превърнали в застрашен вид поради прекомерното им избиване от хората.

8. Двуноктеста костенурка

Те са родом от Гвинея и Австралия и са единствените сладководни костенурки, които имат перки като морски костенурки. Тяхната най - забележителна характеристика е носът.

Той наподобява шнорхел, с който могат да дишат над повърхността на водата. Освен това, е много чувствителен към движение и се използва за откриване на плячка в мътна  вода.

За съжаление общият брой на тези костенурки е намалял почти двойно през последните 50 години заради  бракониерския улов.

9. Emydura subglobosa (лат.)

Тази костенурка живее в Австралия и Папуа Нова Гвинея. Черупката й е оранжева по ръбовете и в долната част на  корема (много по - ярка при младите костенурки). Цветът избледнява, когато те пораснат, но оранжевите следи може ясно да се видят и при възрастните индивиди.

Тези костенурки прекарват по - голямата част от живота си във водата.  Изпълзяват от нея, само за да гнездят или да се изпичат.

10. Pelomedusa subrufa (лат.)

Този вид костенурки живеят в Африка и са широко разпространени от Гана до Кейптаун. Четирите жлези, разположени по крайниците им, произвеждат силна отблъскваща хората миризма.

Когато женските снасят яйца, те избират място и го разрохват, за да омекотят повърхността на почвата, като по този начин улесняват копаенето.

11. Lissemys punctata (лат.)

Това е сладководен вид костенурка, която се среща в реките, езерата и блатата на Южна Азия. Тя играе важна роля за намаляване на замърсяването на водните екосистеми. Тези костенурки са много добре подготвени, както морфологично,  така и поведенчески, към условията на засушаване.

Те се заравят и се придвижват от едно влажно място към друго, с цел да избегнат обезводняване. По този начин могат да оцелеят при суша в продължение на 160 дни.

Костенурките от този вид са заплашени от изчезване, поради високия интерес към консумирането на яйцата им, както и поради  замърсяването на водните басейни, в които живеят.