Назад до Протичане на болестите

Протичане на болестите

  1. Протичане на болестите
  2. Форми на протичане на болестите
  3. Периоди на протичане на болестите

Периоди на протичане на болестите

Всяка болест протича обикновено в 4 периода: скрит, период на предвест­ниците, период на пълното изразяване на болестта и заключителен период.

Скрит период

Скритият период е изразен най - добре при заразните болести, при кои­то се нарича инкубационен. Обхваща времето от началото на дей­ствието, или внедряването, на болестотворния фактор до появяването на първите признаци.

Продължителността на този период е различна при от­делните заразни болести. При тях той зависи, от една страна, от съпроти­вителните сили на организма и, от друга, от болестотворните качества на микроорганизмите. Обикновено инкубационният период варира от някол­ко часа (при анаеробната дизентерия 10 часа) до месеци и дори години (при Туберкулозата, Бруцелозата, Левкозата и др.).

Продължителността на скрития период при незаразните болести е също различна. Зависи от характера, продължителността и силата на действие на болестотворния фактор. Например при изгаряне с киселини и основи скрит период липсва, а при Лъчевата болест той трае седмици и дори месеци.

Период на предвестниците

Този период започва с появяването на първите приз­наци и приключва до началото на пълното изразяване на болестта. През този период се появяват началните признаци, които са общи за много бо­лести и имат видови особености.

По - характерните от тях са липсата на апе­тит, повишаването на температурата, угнетеното състояние, залежаването, настръхването на космите (при коне, говеда), увисването на ушите и опаш­ката (при свине), изоставането от стадото (при овце), отпускането на криле­те и завирането на главата под тях (при птици), намаляването на млечността (при дойни животни) и др.

Продължителността на периода на предвестниците е различна - обикновено няколко дни. Тя зависи от храненето и отглеждането на животните, от вредното действие на болестотворния причинител и от устойчивостта на организма.

Период на пълно изразяване

Периодът на пълното изразяване на болестта започва с появяването на съществените и характерни за дадена болест признаци и завършва с при­ключването на заболяването.

Признаците не се проявяват еднакво при всич­ки заболели животни. Продължителността на този период зависи от същите фактори, както при втория период, и е различна - от няколко часа (при Антракса) до дни, седмици, месеци и години.

При някои болести един от признаците е толкова характерен, че само въз основа на него може да се постави диагнозата. Такъв признак се нари­ча "патогномичен". При други болести са характерни група призна­ци, които се наричат "синдром".

Заключителен период

Заключителният период може да завърши с пълно оздравяване, с не­пълно оздравяване или със смърт.

Пълно оздравяване

Пълното оздравяване е такъв изход на болестта, при който напълно се възстановяват строежът и функцията на засегнатите органи, а също и функ­цията на организма като цяло. То се наблюдава често при болести, които не предизвикват тежки анатомични изменения на тъканите и органите.

Пълно­то оздравяване е до известна степен относително, тъй като организмът не се възвръща към първоначалното, изходното състояние, в което той е бил пре­ди заболяването. Всяка прекарана болест оставя някакви следи в организ­ма. Например след преболедуването при някои болести животното става невъзприемчиво към повторно заболяване, а при други организмът става мно­го по - чувствителен към повторното действие на същите болестотворни при­чинители.

Пътищата на оздравяване са няколко:

  1. Отстраняване на вредното нача­ло - вредният фактор може да се отстрани чрез сложни рефлекторни реакции - повръщане, кихане, кашляне, сълзотечение и др., или чрез разрушаването или неутрализирането му (в черния дроб). Вредното нача­ло, особено когато е микроорганизъм, може да бъде унищожено от специал­ни защитни тела или от левкоцитите.
  2. Възстановяване на повредените тъкани - на мястото на загиналите клетъчни елементи регенерират нови клет­ки. При това в зависимост от броя на повредените елементи и от способно­стта на тъканта да регенерира се възстановяват загиналите специфични елементи или регенерира само съединителната тъкан на мястото на специ­фичната.
  3. Компесаторни приспособления - компенсаторно приспособяване на организма и на функцията на повредения орган, при което голяма роля играят нервната система и мозъчната кора. Особено ясно това се вижда при нарушаване функцията на чифтните органи. Например повреждането на единия бъбрек се компенсира чрез усилване функцията на здравия бъбрек, който почти на­пълно поема работата и на изгубения.

Непълно оздравяване

Непълното оздравяване се наблюдава, когато болестният процес при­чинява загиването на голям брой клетъчни елементи в органа и особено на елементи  с малка способност за регенерация. Често регенерацията на специфичните елементи е далеч недостатъчна за възстановяване на дефектите. В тези случаи настъпва усилена регенерация на съединителната тъкан, която запълва дефекта.

След запълването на дефекта нор­малният строеж и функцията на органа не се възстановяват напълно. Такъв изход на заболяването се нарича непълно оздравяване, оздравяване с де­фект или патологично състояние.

Характерни за непълното оздравяване са туберкулозните възли в белите дробове, съединителнотъканните разраства­ния на вимето при възпаление, компенсираният сърдечен порок и др.

Смърт

Смъртта настъпва тогава, когато организмът не може да се приспо­собява повече към изменените условия на съществуване и неговата жизне­на дейност спира. Основна причина за смъртта е кислородното гладуване на тъканите, което настъпва в резултат на спиране на дишането или на сър­дечната дейност.

Различните тъкани не са еднакво чувствителни към недостига на кис­лород. Най - чувствителна в това отношение е нервната тъкан и на първо място мозъчната кора. Кислородното гладуване бързо довежда до умира­не на нервните клетки, в резултат на което се нарушава връзката между отделните органи и настъпва смъртта на организма като цяло, въпреки че отделни органи могат да продължат да функционират.

Видове смърт

Смъртта е процес, който има свой цикъл на развитие. Периодът меж­ду спирането на дишането или на сърдечната дейност и умирането на мо­зъчната кора се нарича клинична смърт (относителна смърт). Ко­гато умре мозъчната кора, настъпва истинската, или биологичната смърт. Това деление има голямо практическо значение, тъй като през периода на клиничната смърт, която трае около 5 - 7 мин., може да бъде предотвратена биологичната смърт.

Смъртта, която настъпва в резултат от постепенното изхабяване (ста­реене) на организма, се нарича физиологична или естествена смърт, а когато е изход на някое заболяване - патологична.

При кръвоизлив в мозъка, гръм, слънчев удар др. смъртта може да на­стъпи за много късо време и тогава се нарича внезапна.

Най - често обаче смъртта се предхожда от предсмъртен период, наречен агония. В този случай поради парализирането на важни мозъчни центрове организ­мът умира бавно. Агонията продължава обикновено от 2 - 3 часа до 2 - 3 дни. Проявява се със слаб, мек и неуловим пулс, дълбоко или съвсем по­върхностно дишане, понижаване на температурата, загубване на съзнание­то, непроизволно дефекиране и уриниране. Агонизиращите животни ле­жат непрекъснато с отпусната върху земята глава и движат слабо краката, ушите или опашката.

Признаци на смъртта
  • Изстиване на трупа -  настъпва постепенно, като през пър­вия ден температурата се понижава на всеки час с 1 °С, а през втория ден - с 0,2 °С. В това отношение в някои случаи се наблюдават изключения. На­пример при Тетануса е налице обратно явление - повишаване на темпе­ратурата до 42 °С, дължащо се на силните мускулни спазми, при които се произвежда топлина.
  • Вкочанясване на трупа - настъпва 8 до 10 час след смъртта и се открива предимно при мускулите на шията, крайниците и опашката. Дължи се на действието на млечната киселина, която се получава от разлагането на гликогена. Бързината на неговото настъпване зависи от темпера­турата на околната среда - колкото по - висока е тя, толкова по - бързо на­стъпва поради по - усиленото разпадане на гликогена. При Антракса този признак не се наблюдава!
  • Петна по кожата - появяват се в резултат на просмукване от кожата на хемолизпрана кръв.
  • Загниване на трупа - дължи се на развитието на гнилостните бактерии, които се намират в голямо количество в храносмилателния канал. Проявява се с появата на сиво-зелени петна, които се дължат на железния сулфид, образуван от желязото на хемоглобина и от сероводород. При развитието на газообразуващи бактерии трупът може да се подуе.

 

Рейтинг:

Отзиви

Коментирай
loading...