Таралеж

• Лат. Erinaceus europeus
• Семейство Таралежови
• Разред Насекомоядни

С какво е известен таралежът? Всеки вероятно ще отговори: "С бодливото си тяло". Това е вярно.

Той е единстве­ното бодливо животно в нашата жи­ва природа и защитното му облекло няма равно на себе си. Но не само с това е забележителен този бодлив приятел.

Разпространение

• Европа
• Сибир
• Западна Азия
• Корея
• Монголия
• Китай
• Япония

Биология и поведение

Този бодливец е единственият бозайник у нас, който не се страхува от змиите, смело ги напада и изяжда. Дори една усойница или пепелянка не е про­блем за него.

Върви бавно, ся­каш нещо мисли и непрестанно души с острата си муцунка по земята. Изведнъж, когато пред него се подаде страшна змийска глава с отровни зъби, той не се смущава ни най - малко.

Приближава се и по­душва змията, а после изведнъж се свива. Змията мълниеносно атаку­ва, но нейните зъби намират бодли­те. Таралежът подава муцунка и пак приближава до змията.

Нова атака на отровните зъби, но пак безус­пешно. Сега вече "бодливият рицар" се хвърля напред и захапва главата на своя неприятел. Змията бързо се раз­вива и нанася удар след удар по бод­лите.

Тялото й се раздира от остри­те игли, движенията стават все по - бавни и накрая престават. Тарале­жът вече е прегризал страшната гла­ва и спокойно започва да се храни с мъртвата змия.

Ако в такава битка той бъде уха­пан по някое незащитено от бодли­те място, това не е фатално. Тарале­жът издържа многократно повече на змийска отрова, отколкото всички други наши животни. Изядените от него отровни змии с нищо не вредят на неговия изключителен органи­зъм. Срещата между таралеж и пепе­лянка почти ви­наги завършва с негова победа, тъй като таралежът при­тежава относите­лен имунитет към змийските отрови.

Не само на змийска отрова из­държа таралежът. Той се храни и с отровни насекоми, които са смърто­носни за другите животни. Дори различни химични отрови не винаги са опасни за него.

Друга забележителност на тара­лежа е, че той се ражда без бодли. Няколко часа след като се роди, по неговата гола кожа се появяват мал­ки пъпчици, които не след дълго се разпукват и от тях се подават иглички. След още няколко часа те се втвърдяват и вече по нищо не се рaзличават от бодлите на своите родители.

Таралежчетата се раждат слепи и голи. Още от бебешка възраст те се свиват на кълбо. Проглеж­дат след 2 сед­мици, а бозаят около 1 ме­сец.

Младите майки раждат по -малобройно поко­ление, до 3 - 4, а възрастните понякога и по 8 - 9. Разбира се, не всички от тих доживяват зимния сън, а още по - малко пробуждането на пролетта.

Грижите по от­глеждането и въз­питанието на малките таралежчета са изцяло върху майката. Тя ги възпитава, докато задуха леденият вятър и изпаднат в зимен сън. В това вре­ме бащата се чув­ства отново ка­то ерген, без за­дължения към се­мейството си.

Малките таралежчета трябва да усвояват житей­ската практика на майка си и сами да си нами­рат храната: бръмбари и ли­чинките им, чер­веи, охлюви.

Любопитно

Таралежите са били известни още през 13 век. За това свидетелстват намерените различни илюстрации с тези животни, датиращи именно оттогава.