Дистрофия

Нарушаването на калциевата обмяна може да се изрази или в намаляване на калция (преди всичко в костната тъкан) - хипокалциноза, или в отлагане на калциеви соли в тъкани, в които те нормално не се срещат - калцификация.

Хипокалциноза

Наблюдава се при патологични процеси в костите или при общи смущения в обмяната. Например костната Туберкулоза, Актиномикозата, някои тумори на костите и др., се придружават от намаляване на калция в костната тъкан. Хипокалцинозата е основен признак при хроничното отравяне с флуор, особено при говедата и овцете.

Калцификация

Това е патологично отлагане на калциеви соли в тъканите, което може да се получи по различни причини. Претоварването на организма с калциеви соли води към увеличаване на концентрацията им и до невъзможност да бъдат поддържани в разтворено състояние.

Увеличаването на калциевите соли в кръвта, се наблюдава при усилено разпадане на костната тъкан (костна Туберкулоза, тумори на костите, Остеомалация и др.). Поради юлямото си количество калциевите соли не могат да бъдат отделени бързо от бъбреците и червата и започват да се отлагат в определени органи - стомашната стена, белодробната тъкан и бъбреците. Тъканите на тези органи, които нормално отделят киселини, имат по - висока алкалност, поради което имат по - малка способност да поддържат в разтворено състояние калциевите соли.

Калцификация на различни тъкани може да се появи, ако се наруши отделителната функция на дебелите черва и бъбреците, и то без да е налице увеличена концентрация на калциевите соли в организма.
При говедото, коня и бивола често се наблюдава калцификация на по - големите артерии, а само при говедото — калцификация на яремната вена. При атеросклерозата у човека редовно се наблюдават калцификационни процеси на кръвоносните съдове.

Хиалинизираните и некротичните тъкани проявяват подчертан афинитет към калциевите соли, които лесно се отлагат в тях. Благодарение на този афинитет може да се обяснят калцификационните процеси в некротичните огнища при Туберкулозата. Калцифицират се лесно мъртви паразити, сгъстени гнойни маси, мъртъв плод в матката и др.

Отложените калциеви соли остават дълго в тъканите. Калцифицираните огнища може да се разнесат само ако са с много малки размери и обхващат единични клетки. Обикновено около калцифицираните огнища възниква демаркационна реакция, в резултат на която около тези огнища се образува дебела съединителнотьканна капсула.

Макроскопски може да се установят само по - силните степени на калцификация във вид на сиво - бели ивици или зрънца, които при опипване хрускат като пясък. Калцифицираните тъкани трудно се режат и хрускат при рязането.

Последствията от хипокалцинозата и калцификацията зависят от степента на тяхното развитие и от значението на тъканите и органите, в които се развиват. Например хипокалцинозата при  рахита и  остеомалацията може да доведе до изкривяване и счупване на костите.

При калцификацията на миокарда се предизвиква сърдечна слабост, а при кзлцификацията на артериите стените им стават твърди и трошливи. В последния случай лесно може да станат кръвоизливи, които понякога са смъртоносни, особено ако са в мозъка или в сърдечния мускул.

Калцификацията обаче на некротични и дистрофични огнища, на мъртви паразити и др. е израз на оздравителен процес.