Дистрофия

Тлъстините и тлъстиноподобните вещества (липоидите), обединени под общия термин липиди, се срещат в почти всички тъкани.

В състава на клетките влизат още и т.нар. липопротеиди, които представляват тлъстинни вещества с белтъчен компонент.

Липопротеидите, за разлика от другите тлъстинни вещества, са скрити и невидими, тъй като не може да се докажат хистохимично. При известни условия може да се разпаднат на тлъстини и белтъчини и от невидими да станат видими.

Тлъстинната дистрофия може да се изрази в количествени и в качествени изменения на тлъстините или в появяване на тлъстини в онези клетки и тъкани, в които нормално те не се откриват. В зависимост от това тлъстинната дистрофия може да бъде: дистрофия на мастната тъкан, дистрофично втлъстяване и инфилтративно втлъстяване.

Дистрофия на мастната тъкан

Мастната тъкан представлява тлъстинно депо. В зависимост от видовите и индивидуалните особености, от режима на хранене и от здравословното състояние на животното отлагането на тлъстини в тлъстинните депа се колебае в доста широки граници. При известни условия може да се получи намаляване или увеличаване на тлъстините в депата извън границите на нормалните колебания.

Намаляването на тлъстините в мастната тъкан се наблюдава при хронични и изтощителни заболявания, интоксикации, продължително гладуване, ендокринни смущения, злокачествени тумори, храносмилателни разстройства и др.

Намаляването на тлъстините в мастната тъкан се отразява върху обема и консистенцията й - тя намалява и става мека. Мастните клетки се сбръчкват поради пълното или частичното изгубване на отложената тлъстина. Мастната тъкан добива пихтиест вид поради набиране на течност в мастната съединителна тъкан. Всичко това се отразява върху външния вид на организма, който се характеризира с отслабване в различна степен в зависимост от степента на намаляване на тлъстините.

Увеличаването на тлъстините в мастната тъкан може да бъде общо и локално.

Общото увеличаване на тлъстините, се нарича затлъстяване. Като нормално явление то се наблюдава при свинете.

Особено значение за затлъстяването имат обилното хранене и индивидуалното предразположение. Върху него влияят видът на храната, начинът на отглеждане, смущенията в ендокринните жлези и др. - например дажби, богати с въглехидрати и мазнини, клетъчното отглеждане, хипофункцията на щитовидната и на половите жлези и т.н.

При затлъстяването тлъстините се отлагат в мастните депа - подкожната тъкан, перитонеума, около сърцето, около бъбреците и др. Освен това се наблюдава и инфилтративно втлъстяване на черния дроб и на бъбреците.

Външният вид на организма, съответно на степента на затлъстяването се изменя, като се закръгляват и се удебеляват телесните части.

Локалното увеличаване на тлъстините се наблюдава при атрофираните тъкани и органи, при което мастната тъкан заема мястото на атрофираната тъкан.

Дистрофично втлъстяване

Наблюдава се при втлъстяване на дистрофично увредените клетки и тъкани. Среща се предимно в  паренхимните органи (черния дроб, бъбреците), в чиито клетки нормално има видими тлъстини, а също и в клетки, в които нормално няма тлъстини (мускулни влакна, ендотелни клетки и др.).

Появяването на тлъстините в едни случаи се дължи на смущения в обмяната на дистрофичната клетка, която не може да асимилира приетите липиди и те се натрупват в клетката. В други случаи те се появяват поради разпадане на нормално невидимите липопротеиди в дистрофичната клетка на белтъчини и тлъстини, които вече стават видими. Обикновено дистрофичното втлъстяване се дължи на едновременното протичане и на двата процеса.

Най - често дистрофичното втлъстяване се наблюдава при заразните болести и интоксикациите поради силно нарушаване на обмяната на веществата в тъканите и клетките. Отравянето с фосфор, арсен, гъби, развалени фуражи, а също и някои автоинтоксикации предизвикват дистрофично втлъстяване, особено на паренхимните органи.

Микроскопски, в засегнатите клетки се откриват множество малки тлъстинни капчици, които в по - късния стадий на дистрофията може да се слеят в по - големи капки.

Макроскопски, в началния стадий и при по - слабо изразено смущение не се откриват изменения в органите. При по - тежки случаи, когато процесът е напреднал, засегнатите органи са уголемени, с мека консистенция и сиво - жълт цвят.

Инфилтративно втлъстяване

При него тлъстините винаги постъпват отвън и никога не са резултат от разпадането на липопротеидите, както е при дистрофичното втлъстяване. Не се откриват и дистрофични изменения в клетките. Тлъстините може да се появят в по - голямо количество от нормалното в онези клетки и тъкани, в които нормално ги има, или се появяват в клетки и тъкани, в които нормално ги няма.

Тлъстинната инфилтрация може да се дължи на прекомерното постъпване на тлъстини в клетките, които не са в състояние да ги асимилират, или поради нарушаване на клетъчната обмяна нормално постъпващите тлъстини не може да бъдат асимилирани и остават неизползвани в протоплазмата.

Тлъстинната инфилтрация се среща като физиологично явление при угоени животни или като патологично явление при анемии, белодробна туберкулоза, алкохолизъм и др. В тези случаи инфилтрацията се обяснява с отслабването на окислителните процеси поради недостига на кислород, което довежда до намаляване на асимилацията на тлъстините от страна на клетките.

За разлика от дистрофичното втлъстяване при тлъстинната инфилтрация тлъстините се отлагат във вид на малки капки, които бързо нарастват и се сливат в голяма капка, която може да заеме цялото клетъчно тяло. Клетката увеличава своя обем и се закръгля. Тлъстинната капка изтласква ядрото в протоплазмата периферно към единия край, притиска го, което довежда до атрофията му. Тлъстината изпълва почти изцяло клетката, която наподобява обикновена мастна клетка. Макроскопски органите изглеждат уголемени, с мека консистенция и сиво - жълт, глинест цвят.