Дива коза

Дивата коза живее по неприс­тъпните планински скали на стада. Най - силният и здрав мъжкар е водач и обикновено той бди за без­опасността на стадото.

При всяка най - малка опасност пазачът издава едно характерно изсвирване с уста, удря силно с крака и като вихър се понася по планинските чукари.

Да се спасява от своите врагове - орлите, вълците и ловната пушка на бракониера - на дивата коза най - вече помага силното обоняние, острият поглед и изостреният слух.

В трудни моменти тя прилага просто невероятни приоми, за да из­бегне опасността. За такъв неин по­хват преди време е разказал природоизпитател:

"Наблюдавах с бинокъл величест­вената картина, как дивите кози с огромни скокове напредваха, но за­тъваха в дебелия сняг.

Един от пръ­човете се хвърли към средата на преспата и полузарит, остана неподви­жен. След него друг пръч скочи върху гърба на първия и оттам се хвърли към другия край на преспата, като и той остана неподвижен.

Останали­те кози преминаха лесно снежната преспа, като се хвърляха с ловки ско­кове върху гърбовете на затъналите в снега техни другари.

С не малки усилия двата силни пръча се избави­ха от ледените обятия на преспата и настигнаха стадото.Това самопожертвование на мъжките поня­кога им коства живота."

• Специфична особеност при рогата на Дивите кози е че, всяка година се образува по един пръстен на тях. Това дава възможност и улеснява определянето на възрастта им
• Едни от най - големите неприятели на Дивата коза са вълкът, рисът, орелът и др.