Дива свиня (Глиган)

На пръв поглед дивата свиня има вид на доста неугледно и неп­риветливо животно. Здраво и наби­то тяло, с дълга конична глава, мал­ки очички и тъпа зурла, къси крака, твърда и груба козина - това е дива­та свиня.

Всъщност тя е едно мило същество с интересни навици, сил­но чувство за стаден начин на живот и забележителна майчина любов.

С какво се храни дивата свиня?

Дивата свиня е всеядно животно, но нейната храна е различна през че­тирите годишни сезона.

През про­летта тя се храни със зелена тревис­та растителност и насекоми, които изравя със зурлата (рилото) си от почвата. Дивите ябълки, круши и особено ца­ревицата са основната  й храна през лятото.

От есента зависи  бъдещият живот на дивата свиня. Тогава тя трябва да натрупа колкото може повече тлъстини за трудния зимен се­зон. Цяла есен дивата свиня обика­ля из гората и яде за да трупа тлъс­тини.

Дъбовите и букови жълъди са нейна любима  храна.  Когато те свършат, идва ред на луковици, коренища, после на насекоми, охлюви и мишки.

Ако в гората няма доста­тъчно храна, тя се прехвърля по близките ниви и с настървение из­равя картофи или цвекло.

Настъ­пи ли зимата, настъпва и най - теж­кото време за нея. Ако изрови нещо под дебелата снежна покривка е доб­ре. Ако ли не - живее за сметка на натрупаните вече тлъстини.

Какви са зъбите на глигана?

Дивата свиня има 44 зъба. Първите 4 кътника на всяка челюст са остри както при месоядните хищници, а следващите 3 са тъпи, както при преживните тревопасни.

Двата кучешки зъба на долната челюст са големи и остри, а при мъжките индивиди те израстват силно и стърчат навън от устата. Наричат се глиги ("бойници"), а притежателят им - глиган. Неговото главно оръжие са именно глигите, с които нанася съ­крушителни уда­ри на враговете си, а при дву­боите успешно се дуелира със съперниците си.

Глигите на глигана са триръбести и до неговата 3-годишна въз­раст растат напред и нагоре, а след това се извиват назад.

Кучешките зъби на горната челюст са по - мал­ки, по - силно изкривени и образуват почти пръстени. Те се наричат брусо­ве. Глигите и брусовете се допират плътно едни до други.

Глиганът има навик постоянно да ги трие и така ръбовете на глигите толкова се изос­трят, че заприличват на триръбести щикове. С тяхна помощ глиганът не само лесно изравя корени, коренища и луковици, но и лесно ги отряз­ва, като с ножица.

Рядко се случва хищник да нападне глига­на. Вълкът, който е неговият почти единствен враг, предпочита незабе­лязано да открадне някое малко пра­сенце, отколкото да има работа с глигана. А глиганът, заедно с дива­та свиня майка, знае как да пази многочленното си семейство.  Не малко ловци са изгубвали живота си при среща с нападащ глиган.