Имунитет

Невъзприемчивостта към заразни болести се определя от редица защитни приспособления, които са изработени от организма в процеса на неговата еволюция. Защитните приспособления, чрез които животинският организъм се защищава от пристъпа на различните патогенни микроорганизми, намиращи се в околната среда, може да се разделят главно на два вида - неспецифични и специфични.

Неспецифични защитни приспособления

От своя страна неспецифичните защитни приспособления се разделят на външни и вътрешни.

Външни защитни приспособления

Към тях се отнасят преди всичко кожата и лигавиците.

Кожа - здравата кожа представлява механично препятствие, през което не могат да проникнат голям брой микроорганизми. Освен това попадналите върху нея микроорганизми непрекъснато се отстраняват чрез постоянното олющване на вроговелите епидермални клетки. Киселата реакция на повърхностните слоеве на кожата спъва развитието на попадналите в нея микроорганизми. През здравата кожа могат да проникнат само някои силно патогенни микроорганизми, каквито са причинителите на Бруцелозата, Лептоспирозата и др.

Защитната роля на кожата може да бъде нарушена при нанасяне на различни повреди. Дори и незначителните механични повреди (одрасквания и др.) на кожния епител намаляват съпротивлението на кожата спрямо патогенните микроорганизми.

Ако се надраска кожата върху опашката на мишка и се втрие с антраксна култура, проникването на бацилите се улеснява и само след 10 минути те се откриват във вътрешните органи. Епителният слой може да бъде повреден от действието на основи, които разтварят мазнините, от продължителното действие на студена вода, която предизвиква мацерация на кожния епител и др.

Лигавици - върху лигавиците на дихателните пътища може да попаднат различни микроорганизми заедно с вдишания   въздух, а върху лигавиците на храносмилателния канал - заедно с храната и водата. За много от микроорганизмите лигавиците представляват бариера, която пречи на внедряването им в организма.

Защитната функция на лигавиците се осъществява по няколко начина. Всички лигавици отделят секрети, с които механично отстраняват (отмиват) микроорганизмите. Дихателните пътища имат ресничест епител, ресничките на който непрекъснато трептят и изтласкват попадналите върху тях микроорганизми. Освен това секретът на лигавиците има бактериостатично и дори бактерицидно действие.

Слюнката и сълзите (секретът на слъзната жлеза) действат бактерицидно, тъй като съдържат лизоцим (ензимоподобно вещество).

Той разтваря предимно сапрофитите, но действа на някои патогенни микроорганизми - антраксния бацил, хемолитичните стрептококи, гонококите и др. - спъва развитието им и само частично ги разтваря.

На лизоцима се дължи бързото заздравяване на раничките по устата и по очната лигавица. При авитаминоза А количеството на лизоцима в сълзите намалява, поради което роговицата лесно се инфектира и по нея се развиват язвени процеси. Добавянето на лизоцим върху такава роговица довежда до бързото й оздравяване.

Независимо от добре подчертаните защитни функции на лигавицата на устата, горните дихателни пътища и очите някои от бактериите ги преодоляват и причиняват заболяване. Това зависи от две условия: от една страна, микроорганизмите притежават такива свойства, които им осигуряват възможност за проникване, и, от друга страна, под влиянието на различни фактори се нарушават имунобиологичните свойства на лигавиците.

В стомаха защитните свойства на лигавиците се обуславят предимно от стомашния сок, който се отделя от стомашната лигавица и съдържа свободна солна киселина, действаща убийствено върху много патогенни микроорганизми. При неутрализирането на болната киселина бактерицидното действие на стомашния сок се намалява значително.

Защитната функция на стомаха може да бъде елиминирана при попадането на микроорганизми заедно с водата, която не се задържа в стомаха, а преминава в червата.

Например установено е, че поглъщането заедно с водата дори на малки количества сапни бацили винаги довежда до заболяването на конете от Сап. Същото се получава, когато патогенни микроорганизми попаднат заедно с приетите мазнини, които се смилат лошо от стомашния сок.
Лигавицата на червата чрез своите секрети също проявява бактериостатично и бактерицидно действие по отношение на много микроорганизми. Установено е, че микроорганизми, вкарани в началната част на тънките черва, бързо загиват и в крайната им част не се установяват.

Червата и особено дебелите се обитават от голямо количество разнообразни микроорганизми, които играят важна роля при невъзприемчивостта. Мечников е установил антагонизма между микроорганизмите и на тази основа е препоръчал българското кисело мляко, богато с Васt. bulgaricum, като средство за отстраняване на колибактериите от червата.

Наред с това е известно, че при определени условия защитната функция на червата може мм бъде нарушена. Например високата температура и високата влажност на околната среда намаляват самоочистващото действие на червата. По същия начин влияят едностранчивото белтъчно хранене, приемането на алкална храна, авитаминозата А, преумората и др.

Вътрешни защитни приспособления

Към тях се отнася фагоцитозата, проявена от левкоцитите и ретикулоендотелните клетки на далака, черния дроб, лимфните възли, костния мозък, а също така бъбреците, плацентата и др.

Фагоцитоза

Явлението фагоцитоза безусловно е свързано с името на великия руски учен И. И. Мечников (1845 - 1915).

За пръв път той установява и опитно доказва, че основните процеси, които се развиват при изработването на имунитета, са физиологични. Чрез тях организмът организира защитата си срещу различни патогенни микроорганизми.

Въз основа на изследванията си Мечников приема, че същността на имунните  реакции се състои в поглъщането и смилането  на микроорганизмите от специални клетки, които той нарича фагоцити, а самото явление фагоцитоза.

Според Мечников фагоцитите са два вида - микрофаги и макрофаги. Към първата група се причисляват полиморфноядрените левкоцити, а към втората - моноцитите и клетките на ретикулоендотелната система.

Микрофагите фагоцитират бързо различни патогенни микроорганизми, причинители на остри инфекции: стрептококи, стафилококи, причинителя на Червенката и др.

Макрофагите поглъщат предимно причинителите на хронични инфекции, мицети, спирохети, протозои и много други по - едри частици.

Фагоцитозата се развива в 3 фази:

I Фаза - Приближаване - фагоцитът се придвижва към обекта и се приближава до него

II Фаза - Обхващане - чрез изпускане на лъжливи крачки фагоцитът обхваща в своята протоплазма обекта

III Фаза - Вътреклетъчно смилане - убиване на обхванатия обект с помощта на протеолитични (при микрофагите)  и липолитични (при макрофагите) ензими.

Фагоцитозата се поощрява от някои вещества, между които по - голямо значение имат опсонините и бактериотропините.

Опсонините понижават устойчивостта на микроорганизмите по отношение на фагоцитното  действие на микро- и макрофагите.

Бактериотропините подготвят бактериите за по - лесна фагоцитоза. Те се намират в кръвта на имунизираните животни и за разлика от опсонините са термостабилни.

Интензивността на фагоцитозата има голямо значение за имунитета при животните. При потискане на фагоцитозата на невъзприемчиви към дадена болест животни може лесно да се стигне до заразяване и заболяване.

Например птиците, които не заболяват от Антракс, може да се заразят при изстудяване, тъй като при подобно състояние се спъва фагоцитозата и се създават благоприятни условия за развитието на антраксиите бацили. Невъзприемчивостта на кучето към Антракса се обяснява с усилената фагоцитоза и антраксните бацили от левкоцитите. Заекът лесно се заразява от Антракс поради това, че фагоцитите при него не са особено активни спрямо антраксните бацили. 

При фагоцитозата в животинския организъм особена роля играят левкоцитите. Тяхната фагоцитозна активност особено много се повишава при изкуствена имунизация или след прекарано инфекциозно заболяване.

Подкожното вкарване на имунизиран заек на жива култура от антраксни бацили предизвиква образуването на оток, в който се струпват голям брой левкоцити. При неваксинираните зайци също се образува оток, в който обаче почти липсват левкоцитите. В първия случай левкоцитите усилено фагоцитират бацилите, в резултат на което животното не заболява. Във втория случай антраксните бацили необезпокоявано се размножават, в резултат на което заразеният заек заболява и умира.

Ретикулоендотелната (макрофагната) система също има значително участие във фагоцитозата на организма.

Към ретикулоендотелната система се отнасят всички органи и тъкани, които съдържат ретикулни и ендотелни клетки: далак, черен дроб, лимфни възли, костен мозък, кората на надбъбречните жлези и др.

Далакът и черният дроб фагоцитират 60 - 80% от микроорганизмите. Стафилококите например се обезвреждат главно в черния дроб и по - малко в далака. При имунизираните животни стрептококите напълно изчезват от кръвта благодарение на действието на ретикулсендотелните клетки на далака.

Показателно е, че устойчивостта на животните към инфекции значително се понижава при оперативно отстраняване на далака. Когато микроорганизмите успеят да проникнат през кожата и лигавиците, чрез лимфата те стигат до лимфните възли, които са вътрешно бариерно приспособление. Например те задържат причинителите на Мита, Сапа, Устрела и Антракса при свинете.

Въобще клетките на ретикулоендотелната система фагоцитират както микроорганизми, така и части от разпадналите се клетки и дори цели клетки (еритроцити), а също и други чужди частици.

Все пак макро- и микрофагите не са в състояние да смилат всички микроорганизми, дори и когато ги фагоцитират. Такива са например туберкулозните бактерии, гонококите, повечето от вирусите и др. Дори в някои случаи се наблюдава, намножаване на микроорганизмите в самия фагоцит, който ги е обхванал.

Бъбреците изпълняват защитна роля чрез отделителната функция, при която наред с отпадъчните продукти с урината се изхвърлят навън много микроорганизми и техните токсини.

Плацентата също изпълнява защитна функция по отношение на редица патогенни микроорганизми. При патологичен процес на самата плацента някои патогенни бактерии, които са попаднали в майчината кръв, могат да преминат в плода.

Специфични защитни приспособления

В кръвта и в другите телесни течности на преболедувалото от някоя заразна болест животно може да се открият вещества, които обезвреждат съответните патогенни микроорганизми или неутрализират техните токсини. Такива вещества се наричат антитела, противотела или имунни тела.

Веществата, които предизвикват образуването на антителата в организма и срещу които те действат, се наричат антигени.

Антителата са строго специфични и могат да действат само срещу тези антигени, които са предизвикали тяхното образуване.

Антигени

Това са такива вещества, които, вкарани парентерално в организма (като се заобикаля храносмилателният канал), предизвикват образуването на аититела и може да бъдат обезвредени от онези антитела, които са образувани под тяхнто действие.

Парентералнто вкарване на антигени е задължително условие, тъй като при попадане в червата през устата антигенът се подлага на действието на ензимите, разпада се и изгубва антигенните си свойства.

Антигените са чужди на организма вещества. Към тях се отнасят микроорганизмите и техните токсини, различни клетъчни образувания, различни ензими, хетерогенни пълноценни белтъчини, отровата на змии, пчели, оси и др.

Антитела

Това са белтъчни вещества, които са почти идентични с гама - глобулините на нормалния кръвен серум. Антителата се образуват от различни тъкани, но предимно от клетките на ретикулоендотелната система - кръвообразуващите органи, костния мозък, далака, лимфните възли и др. Те се появяват в кръвта не веднага, а най - рано 5 - 7 дни след инжектирането на антигена. Запазват се в организма за по - кратко или по - дълго време в зависимост от естеството, силата и количеството на антигена.

В зависимост от естеството на антигена и от неговото действие в организма се образуват различни антитела, които носят съответни наименования. Между тях особено значение имат антитоксините, преципитините, аглутинините и лизините.

Антитоксините са антитела, които имат свойството да се свързват с токсините и по този начин да ги обезвреждат. Например при неколкократно парентерално вкарване на тетанусов токсин (антиген) на едно животно след 4 - 5 дни в кръвния му серум се появяват антитела, които могат да се свързват само с антигена токсин и да го обезвреждат. Антитоксичните серуми може да се използват с лечебна и с профилактична иел.

Количеството на антитоксините се изразява в антитоксични единици (АЕ). Например една единица дифтериен антитоксин се равнява на най - малкото количество серум, който може да неутрализира 100 минимални смъртоносни дози токсин. Минималната смъртоносна доза е равна на най - малкото количество дифтериен токсин, който може да причини на 4-тия ден смъртта на морско свинче с маса 400 грама.

Преципитините са антитела, които при взаимодействието си с антигена предизвикват преципитация (коагулация на белтъчините и след това утаяване под формата на парцалчета). При парентералвото вкарване на чужди белтъчини в организма на едно животно след няколко дни в неговия кръвен серум се образуват антитела, които могат да преципитират само този вид белтъчина, която е предизвикала тяхното образуване.

Преципитационната реакция се прилага за определяне на видовата принадлежност на различните видове месо, мляко и др. и при диагностирането на болестта Антракс.

Аглутинините са антитела, които предизвикват слепване (аглутинация) на бактериите, еритроцитите и други клетки, при което се образуват малки купчинки. Аглутинините се откриват в кръвния серум на животните не само при парентералното вкарване на микроорганизми, но и при болни или преболедували от различни инфекциозни болести. Аглутинацията се използва при диагностирането на някои заразни болести, като Бруцелоза, Тиф по птиците, Сап и др.

Лизините са антитела, които имат способността да се свързват с бактерии и чужди клетки и да ги разтварят (лизират). Антитела, които разтварят бактерии, се наричат бактериолизини, тези, които разтварят еритроцити - хемолизини и т.н.

Особеното на лизините се състои в това, че те могат да разтварят съответни антигени - бактерия, клетка и др., само в присъствието на т.нар. комплемент.

Комплементът сам, без наличността на лизин не се съединява с антигена и не го разтваря. На свой ред лизинът може да се съедини със съответния антиген, но не може да го разтвори, ако към тях не бъде прибавен и комплементът.

Значението на антителата като специфични защитни приспособления за имунитета е огромно. На базата на познаването на специфичните тела се получават и се  използват във ветеринарната и медицинската практика много серуми в борбата срещу заразните болести.