Имунитет

Върху изработването, поддържането и запазването на имунитета влияят различни ендогенни и екзогенни фактори.

Ендогенни фактори

Към тези фактори се отнасят преди всичко състоянието и функцията на нервната система и ендокринните жлези, а също и възрастта.

Нервната система и на първо място нейният висш отдел - кората на главния мозък - е организатор и регулатор на сложните защитни механизми на целия организъм. Това се потвърждава твърде убедително с експериментите, при които се изключва участието на нервната система при изработването на имунитета.

След привързването на гръбначния им мозък в шийната област гълъбите, за които се знае, че са устойчиви към Антракса, стават възприемчиви към тази болест.

Изменението на устойчивостта на гълъбите на Антракса се обяснява с понижаване фагоцитната активност на левкоцитите поради елиминирането на функцията на гръбначния мозък.

От друга страна, известно е, че през време на зимния сън животните са значително по - устойчиви на редица инфекциозни заболявания - Tуберкулоза, Aнтракс, Tетанус и др.

От посочените опити може да се направи изводът, че дразненето на антигена се предава по нервите на централната нервна система, която отправя импулси към органите, участващи в изработването на антитела.

Ако нервните пътища бъдат прекъснати се стига до разстройство на имунните реакции - в едни случаи се наблюдава увеличена реактивност, а в други - намаляване на продукцията на антитела и понижаване на фагоцитозата.

Възбуждането на симпатиковия дял на нервната система повишава реактивността на организма, засилва фагоцитозата, което довежда до повишаване на устойчивостта към заболяване.

Нарушаването на функцията на ендокринните жлези има особено значение за състоянието на имунитета. При хипер- и хипофункция на щитовидната жлеза се наблюдава понижаване на защитните свойства на организма. Адренокортикотропният хормон на предния дял на хипофизата повишава устойчивостта на организма към инфекциозни заболявания.

Хормоните на кората на надбъбречните жлези усилват изработването на антитела и с това активно участват при изграждането на имунитет към редица заразни заболявания. Изобщо, при понижаване функцията на жлезите с вътрешна секреция се наблюдава потискане на фагоцитозата и на изработването на антитела.

Възраст - с изменението на възрастта се наблюдава и изменение в устойчивостта на животните на редица инфекциозни заболявания.

През периода на половото узряване на животинския организъм имунобиологичните свойства (изработването на антитела, фагоцитозата) са в най - добро състояние. Това се обяснява с пълното оформяне на нервната система и на защитните приспособления.

В най - ранна възраст при новородените устойчивостта към някои заболявания е по - голяма. Например прасетата бозайничета не заболяват от Червенка, Чума и други болести.

Невъзприемчивостта на бозайничетата се обяснява с още непълното развитие на нервната система (кората на главния мозък) и с получаването на готови антитела от майката през време на утробното развитие и с млякото.

След бозайния период младите животни стават силно възприемчиви, особено към някои инфекциозни болести - Мит, Шап и др. При по - старите животни се наблюдава понижаване на устойчивостта поради отслабване на защитните приспособления и на реактивността на нервната система. При тях изработването на антитела е значително намалено и фагоцитозата е по - слабо изразена.

Екзогенни фактори

Състоянието на имунитета може да бъде изменено от действието на някои фактори на външната среда, като изстудяване (хипотермия), прегряване (хипертермия), умора, неправилно хранене и др.

Изстудяване - Хипотермия

В някои случаи този фактор се явява като необходимо условие за възникването на редица заразни заболявания.
Например при понижаване на телесната температура на кокошката може лесно да се предизвика заболяване от Aнтракс и дори смъртта на птицата, която има видов имунитет към това заболяване. Изменението на резистентността в този случай може да се обясни само с понижаването на защитните свойства на организма в резултат на действието на студа.

Изстудяването на организма довежда до изменение в пропускливостта на клетъчните мембрани, точковидни кръвоизливи в различни органи, изменение във възбудимостта и нарушаване на трофичната функция на нервната система. Всички тези и други изменения обуславят понижаването на устойчивостта на организма към различните заразни  болести.

Прегряване - Хипертермия

Повишаването на температурата на тялото влияе различно върху имунитета на животните към различните заразни болести. Повишената телесна температура се отразява благоприятно върху протичането на спирохетозите, стрептококовите и пневмококовите инфекции.

Известно е, че жабите не заболяват от Антракс - имат вроден имунитет, обаче при затопляне на жабите до 37 °С невъзприемчивостта се изменя и те могат по - лесно да заболеят от антракс. Подобно изменение във видовия имунитет се наблюдава не при всички жаби. Например при зелените жаби (Rana esculenta), които понасят температура до 35° С, вродения имунитет не търпи изменение, докато при кафявите жаби (Rana temporaria), които тежко понасят високите температури, имунитетът се изменя и те се заразяват от Aнтракс.

При високата температура на зелените жаби се наблюдава активна фагоцитоза на антраксните бацили от левкоцитите, а при кафявите - фагоцитозата е значително отслабена, което обуславя изменението на вродения имунитет.

Умора

Установено е, че оптималното физическо натоварване на организма повишава фагоцитната активност на левкоцитите.

При опити със зайци е доказано, че онези животни, които се отглеждат свободно в широки помещения (имат нормално физическо натоварване), изработват по - добре антителата при имунизация, отколкото животните, които са отглеждани в клетки (без физическо натоварване).

Прекомерното физическо натоварване, т.е. умората, обаче спомага за развитието на заразни болести поради намаляване на устойчивостта. Например при преуморяване на морски свинчета чрез принудително продължително бягане в барабан се наблюдава самозаразяване - в кръвта им се откриват чревни бактерии.

Умората се придружава от усилено разпадане на веществата в организма, в резултат на което се получават кисели и други продукти, които нарушават пропускливостта на клетките и дори ги повреждат. Тези изменения улесняват проникването на микроорганизмите в тъканите. Наред с това се наблюдава и нарушаване на регулиращата роля на централната нервна система, което при умората спъва правилното организиране на защитните приспособления на организма.

Гладуване

При гладуването рязко се намалява устойчивостта на организма към заразни болести. Както пълното, така и непълното гладуване, а също и непълноценното хранене и авитаминозите спомагат за понижаване резистентността на организма.

Гладуването предизвиква разстройства във функцията на различните органи и системи и на първо място на мозъчната корa. Ретикулоендотелните клетки на далака и черния дроб, които изпълняват защитна роля, се блокират от различни отпадъчни продукти.

Количеството на левкоцитите намалява, а фагоцитната им активност е силно потисната. Изработването на антитела е също така намалено. Всички тези разстройства създават условия за проникването и размножаването на микроорганизмите, в резултат на което се развива и заболяването.