Имунитет

Вроден имунитет

Това е невъзприемчивост към заразни болести, която се обуславя от редица биологични особености от видов характер. Ето защо се нарича още видов имунитет и се предава по наследство. Като правило вроденият имунитет е много устойчив и само в някои случаи и при определени условия може да се промени. Във връзка с това той се разделя на абсолютен, относителен и вътревидов.

Абсолютният имунитет е този, който при каквито и да е условия се запазва. Например еднокопитните животни са напълно устойчиви по отношение на Шапа, а птиците - по отношение на Шапа и Сапа.

Относителният имунитет е невъзприемчивостта към дадено заболяване, която може да изчезне при определени условия. Например при отравяне с алкохол или при непълноценно хранене гълъбите може да заболеят от Антракс, към която болест обикновено са невъзприемчиви.

Вътревидовият имунитет е този, който се проявява само при някои породи от даден вид животни. Например овцете от алжирската порода не заболяват от Антракс, свинете от породата "Йоркшир" са устойчиви на Червенката, докато всички останали представители от тези видове боледуват от посочени те болести.

Придобит имунитет

Това е невъзприемчивост, която се придобива през следембрионалния живот вследствие на въздействието на инфекциозното начало върху организма. В зависимост от начините, по които се е образувал, придобитият имунитет се подразделя на естествено придобит и изкуствено придобит.

Естествено придобитият имунитет се получава след естествено заразяване или преболедуване на животните от определена заразна болест. При някои болести той продължава цял живот, а при други времетраенето му е по - късо.

При някои заразни болести не всички преболедували животни получават имунитет (при Трихофития). При други заразни болести отделни животни прекарват заболяването без симптоми и независимо, от това получават имунитет. Подобно явление може да се наблюдава при Червенката по свинете, Шапа и др.

Естествено придобитият имунитет може да бъде стерилен и нестерилен.

При стерилния имунитет организмът е успял напълно да се освободи от причинителя на съответното заболяване. Такъв имунитет се получава при преболедуване от Антракс, Червенка по свинете и др.

Нестерилният имунитет е невъзприемчивост, която се проявява дотогава, докато причинителите на заболяването присъстват в организма. Когато причинителят на болестта изчезне от животинския организъм, загубва се имунитетът. Такъв имунитет се забелязва при Туберкулозата, Бруцелозата, Сапа и др.

Изкуствено придобитият имунитет се изгражда в резултат от активната намеса на човека. В зависимост от средствата, които се използват за неговото получаване, той е активен и пасивен.

Активният имунитет се създава след вкарване в организма на отслабени или убити микроорганизми или на техни продукти - т.нар. ваксини. Вкарването на ваксината в организма предизвиква редица изменения, които осигуряват невъзприемчивостта му към заразната болест.

Имунитетът се получава при активната реакция на организма в отговор на действието на ваксината като дразнител. Активното участие на организма при изработването на имунитета е послужило като основание той да се нарече активен. Активният имунитет настъпва обикновено 10 - 16 дни след вкарването на ваксината в организма и трае до 6 - 12 месеца.

Пасивният имунитет се изгражда, когато се вкарат в организма готови противотела под формата на имунен серум. В този случай организмът на животното не участва активно, а се отнася пасивно към изработването на невъзприемчивостта. Пасивният имунитет настъпва бързо - няколко часа след вкарването на серума, но и бързо изчезва - след 2 - 3 седмици.