Кислородът във водата

Тук ще поговорим малко за химия. Няма как - щом сте решили да отглеждате вкъщи рибки и растения, ще трябва да си припомните някои неша от химията и да ги имаме предвид, ако искате аквариумът Ви винаги да бъде в отлично състояние.

Преди да започнем да говорим за кислород, озон, въглероден двуокис, рН на водата, нитритите и нитратите и други наглед малко скучни, но доста важни неща, нека погледнем за малко в аквариума. Вижте:

Рибките Ви жадно поемат вода от горните слоеве и през цялото време плуват близо до повърхността под ъгъл 45 градуса. Това означава, че те са в потиснато състояние. Не се бавете: долейте прясна вода и я наситете с кислород!

Много аквариумни рибки имат приспособления, които им позволяват да усвояват въздух непосредствено от атмосферата. Такива видове лесно се отглеждат в аквариум, но за повечето рибки атмосферата е пагубна за тях среда. Това много добре запомнете, защото често ще ви се случва да пренасяте рибки от един аквариум в друг.

"Как трябва да правите това?"

От бурканчето рибките се прехвърлят в аквариума, като затвореното бурканче се потапя във водата.

След 15-20 минути температурата на водата в буркана ще се изравни с тази на аквариума. Сега вече можете да пуснете рибките "на свобода".

"А от един аквариум в друг рибките се пренасят...С ръка?"

Не, това не бива да се прави! Топлата и суха кожа на ръката ще опари тялото на рибката.

Слузта, която го покрива и предпазва, ще залепне за ръката, а на изгорените места може да се образува раничка.

"Тогава да я пренесем със сакче?"

Това също е несигурен начин. Щом се окаже извън водата, рибката непременно ще вдиша един-два пъти въздух, а като поеме сух въздух, нежните реснички на хрилете съхнат. Но не е само това. При поемане на въздух в кръвта и в мускулите на рибката моментално се увеличава количеството на млечната киселина.

Учените са установили, че дори 30 минути след потапянето й във водата у нея се запазва увеличеното съдържание на тази киселина. Такова нарушаване на обмяната на веществата може да предизвика заболяване и дори смърт, затова за пренасяне на рибките може да се използват специални стъклени лули. В тях рибките изобщо не влизат в контакт с въздуха.

Рибките имат различни изисквания към съдържанието на кислорода, разтворен във водата. Това зависи откъде произлизат те - дали от студени и течащи, или от топли и стоящи води.

Течащата вода има много по - добра възможност да се обогатява с кислород в сравнение със стоящата вода. Не забравяйте също едно основно физично свойство на водата - тя е в състояние да поема само определено количество кислород (до 100% насищане) в зависимост от температурата.

Така например вода с температура 0°С е наситена до 100% при концентрация на кислорода 14.16 мг на един литър, а вода с температура 36°С - 7.53 мг кислород на един литър. Това означава, че и слабото повишаване на температурата, което е неподходящо за даден вид рибки може да причини затруднения в дишането им, задушаване, дори смърт.

Количеството на разтворения във водата кислород влияе и върху аквариумните растения, върху замърсяването на водата с органични вещества, върху развитието на бактерии, върху "гниенето" на водата и т.н.

Понижаването на количеството кислород в аквариума може да се избегне с грижливо поддържане на чистота в него и чрез филтриране и аериране на водата.

В акваристиката вече много години се използва озон, който е модификация на кислорода. Той е син газ, който мирише характерно на хлор и гореща сяра. Има силно окислително действие, особено във водата, и е изключително добро стерилизиращо и дезодориращо средство. Не се използва широко за стерилизация на питейната вода само, защото производството му е много скъпо.

Озонът се използва при експлоатацията на филтрите, или в т.нар. отцедители, но най - често смесен с въздух. Той помага за отстраняването на остатъци от белтъчни вещества във водата, които под формата на пяна се отвеждат в специално съдче.

Използва се успешно и при лечението на някои риби, заразени с паразити. Озонът е по - тежък от въздуха и когато водата е наситена с въздух, той се събира над повърхността на аквариума, с което става опасен за лабиринтовите рибки и за сомчетата, които имат спомагателно чревно дишане и от време на време поглъщат въздушни мехурчета от повърхността. По - голямо количество озон може да причини както изгаряне на лабиринта му, така и на чревната лигавица. Начинаещите акваристи много често задават въпроса:

"Какво значение има въглеродният двуокис за растенията и рибките?"

Рибките непрекъснато отделят въглероден двуокис, който има значение за фотосинтезата и растежа на растенията.

При фотосинтезата зелените растения с помощта на слънчевата енергия (светлината) и хлорофила синтезират органични вещества от водата и въглеродния двуокис.

В природата съществува трайна зависимост между съдържанието на кислорода, въглеродния двуокис и стойността на рН и непрекъснат денонощен ритъм на съотношението между съдържанието на кислород, въглероден двуокис и калциев карбонат във водата.

През деня съдържанието на разтворения кислород се увеличава, стойността на рН спада, а през нощта става обратното - кислородът намалява, а рН се покачва.

Във водата на умерения географски пояс в продължение на едно денонощие рН може да се колебае между 7 и 10 (например в рибници и езера), а в тропическите води стойността на рН в повечето случаи варира от 4.5 до 6.5.

Подкиселяването на водата зависи преди всичко от бързата хумификация (образуване на хумус) на органичните вещества, от значителното съдържание на въглероден двуокис във водата през нощта и в ранните сутрешни часове, както и от крайно недостатъчното количество варовик във водата и в грунта.

От гледна точка на акваристиката всичко това има значение само за богато обраслия с растения "холандски аквариум", в който плуват малко на брой риби. В обикновения общ аквариум, който в повечето случаи е препълнен с рибки и е снабден с всички технически съоръжения, колебанията на рН за едно денонощие са минимални и от гледна точка на акваристиката са без голямо значение.

Рязкото спадане на рН би трябвало да насочи вниманието Ви към прекомерното замърсяване на аквариума с органични вещества. Много модерното в последно време "торене" на растенията с газообразен въглероден двуокис не се препоръчва, защото то се отразява много зле на рибките.

Затова трябва добре да прецените дали това торене е подходящо за вашия аквариум, за да не стане така, че да извадите очи, вместо да изпишете вежди. Нека кажем няколко думи и за нитритите и нитратите във водата.

"Откъде идват (нитрити и нитрати) и как се получават тези азотни съединения?"

Техен постоянен доставчик на първо място са изпражненията и урината на рибките, мъртвите листа на растенията, корените и клонките на дърветата, които често се поставят в аквариума в големи количества, и не на последно място - остатъците от храна при излишното прехранване на рибките. И при най - добро и грижливо поддържане на аквариума след известно време се натрупва органична материя, която постепенно чрез нитрификация се преработва от бактериите.

От органичните отпадъци най - напред започва гниенето на животинските и растителните белтъчни съединения. Те съдържат амониеви катиони, от които се получава амоняк. При това теоретично би трябвало силно да се повиши рН на водата и да се стигне до отравяне на рибата. Това обаче се случва рядко, и то само в аквариуми със стойност на рН над 7.

В недостатъчно осветен аквариум, който е малко обрасъл с водни растения, започват да се натрупват нитрити. В случаите, когато по някаква причина нитрифициращите бактерии загинат, за кратко време нитратите могат да се редуцират до нитрити, които действат на рибите токсично.

Обикновено целият процес е съпроводен с понижаване на рН. Нитритите, дори в незначителни количества, блокират функциите на хемоглобина и рибите се задушават. В този случай помага озонирането на водата, при което нитритите отново се окисляват до нитрати.

След изключването обаче на озонатора обикновено настъпва катастрофа, защото с озона са убити и останалите живи нитрифициращи бактерии. Затова единственият изход е бързата цялостна смяна на водата. Но това за съжаление невинаги има успех, тъй като отслабналите и отровени рибки невинаги могат да преживеят.

Рискована е също и частичната смяна на водата, защото при повишаването на рН над 7 съществува опасност от отравяне на рибките с амоняк. Само грижливото и редовно почистване на аквариума и редовната и частична смяна на водата с нова, престояла и в подходящо количество може да предпазят аквариумните обитатели от тази голяма катастрофа.