Назад до Котка, Домашна котка

Котка, Домашна котка

  1. Котка, Домашна котка
  2. Номенклатура и етимология на котката
  3. Таксономия и еволюция на котката
  4. Физически характеристики на котката
  5. Анатомични особености на котката
  6. Физиологични особености на котката
  7. Котешки сетива
  8. Здравословен статус на котката
  9. История и митология на котката
  10. Влияние на котката върху човешкото здраве

Физически характеристики на котката

Синеока бяла коткаЧерна котка с жълти очиЧервено бяла коткаКотка с дълга козинаОбща анатомия на коткаКотка с големи размериУстановено е, че синеоките котки с бяла козина имат висока честота на генетична глухота - т.е. раждат се глухи. Гените, отговорни за този дефект са неизвестни, но тази особеност се изучава с надеждата да се подпомогне в откриване на причините за наследствената глухота и при хората.

Домашните котки и най - близките им диви предшественици са диплоидни организми, които притежават 38 хромозоми и около 20 000 гени. Идентифицирани са около 250 наследствени, генетични нарушения при котките, които наподобяват тези при човека.

Високото ниво на сходство между метаболизма на бозайниците дава възможност много от котешките смущения да бъдат диагностицирани с помощта на генетични тестове, които първоначално са били разработени за употреба в хуманната медицина.

Тъй като съществува голямо разнообразие по отношение на различното оцветяване на козината при различните породи котки, това животно е "отлично" за изучаване на генетиката на растеж на косъма и оцветяването на козината. Няколко гени си взаимодействат за производството на цвета на котешката козина и различните варианти. Различни комбинации от тези гени дават различни фенотипове.

Например, ензима тирозиназа е необходим за да изработва тъмният пигмент меланин и породата котки Бурмезе имат мутантна форма, която е активна само при ниски температури, даваща отражение на цвета само на по-хладните уши, опашка и лапи.  Напълно неактивен ген за тирозиназа се намира в котките - албиноси, които поради това са лишени от всички пигменти.

Дължината на космената покривка се определя от гена за фибробластен разстеж фактор 5 с неактивни копия на този ген, водещи до дълга козина.

Котешкият геномен проект, спонсориран от лабораторията по геномни различия в Националния онкологичен институт "Frederick Cancer Research and Development Center" във Frederick, Maryland, има за цел да помогне за развитието на котката, като животнски модел за човешки наследствени и инфекциозни заболявания, както и за допринасяне в изясняването еволюцията на бозайниците. Тези усилия са довели до публикуването през 2007 г. на първият проект за генома на Абизинската котка, наречена "Канелена котка".

Създаването на този геномен проект е довело до откриването на няколко гена относно наследствените котешки заболявания, а също така е дало възможност за  развитието на "genetic fingerspting" - разпознаване чрез пръстови отпечатъци, необходимо и използващо се в съдилищата.

Домашните котки имат относително близки размери с тези на останалите членове от род Котки. Дължината на тялото е около 60 cm, а дължината на опашката - 25 - 35 cм. В резултат на типичен полов диморфизъм женските са по - дребни на ръст от котараците.

Рекордът за най-голямата котка вписан в книгата на рекордите на Гинес - котка с дължина 121,9 см.

Средното тегло на възрастните индивиди е в рамките на 2,5 - 6,5 кг, но се срещат и по-едри екземпляри с тегло 6 - 9 кг. Котараците от породите Сибирска котка и Мейн Кун могат да достигнат тегло 11,5 - 13 кг.

Регистрирани са рекорди на котки с тегло до 20 кг, а най-тежкия котарак е бил с тегло от 21,3 kg. Тези рекордни стойности обаче се дължат на кастрация и последващо затлъстяване на домашния любимец.

Рейтинг:
3.5/5 на базата на 2 оценки
д-р Деница Русева д-р Деница Русева

Отзиви

Коментирай
loading...