Назад до Котка, Домашна котка

Котка, Домашна котка

  1. Котка, Домашна котка
  2. Номенклатура и етимология на котката
  3. Таксономия и еволюция на котката
  4. Физически характеристики на котката
  5. Анатомични особености на котката
  6. Физиологични особености на котката
  7. Котешки сетива
  8. Здравословен статус на котката
  9. История и митология на котката
  10. Влияние на котката върху човешкото здраве

Таксономия и еволюция на котката

Дива коткаJungle catКитайска планинска коткаАрабска пясъчна коткаДомашна коткаДомашна котка в треватаЖивотните от семейство Котки са бързо развиващи се бозайници, които имат един общ прародител отпреди 10-15 милиона години, включващ домашната котка, тигрите, пумите, както и много други. В рамките на това семейство, домашните котки (Felis catus) са част от рода Felis, който e група от дребни котки, включваща 7 вида.

Членове от рода са били открити по цял свят и включват "Jungle cat" (Felis chaus) от Югоизточна Азия, Африканската дива котка (Felis Silvestris lybica), Китайската планинска котка (Felis silvestris bieti) и Арабската пясъчна котка (Felis margarita).

Всички котки в рода делят общ прародител, който вероятно е живял преди около 6-7 милиона години в Азия. Въпреки, че точното родство между фелидите все още не е сигурно, Китайската планинска котка и Африканската дива котка имат тясна връзка с домашната котка и двете са класифицирани като подвидове на дивата котка (Felis silvestris).

Поради малките разлики между дивите и домашните котки, те лесно могат да бъдат кръстосвани и да дават поколение. Тази хибридизация може да бъде проблем по отношение на генетичните особености на популациите от диви котки, особено в Шотландия и Унгария.

Домашната котка е била първата класифицирана котка с термина "Felis catus" от Карл Линей в десетото издание на "Systema Naturae" от 1758 г. Въпреки това, с развитието на съвременната филогенетика, днес домашните котки обикновено се разглеждат като отделни подвидове от дивата котка (Felis silvestris). Това е довело до обединено използване на термините, като домашната котка може да бъде означена с отделно подвидово име - Felis silvestris catus.

Дивите котки също включват различни подвидове от F.catus, но през 2003 г. Международната комисия по зоологическа номенклатура означава дивата котка с термина "Felis silvestris". Най - често използваното име за домашната котка си остава F. catus.

Понякога, домашната котка се означава като "F. domestica". Този термин е въведен от немският биолог Йохан Кристиан Поликарп Ерхлебен (Johann Christian Polycarp Erxleben) през 1777 г. Това не са законово утвърдени термини и затова биномът на Линей има предимство.

По отношение на взаимоотношенията с хората, се различават 2 типа на взаимосвързаност при котките - мутуализъм или коменсализъм. Въпреки това, в сравнение с кучетата, котките не са претърпели толкова големи промени през процеса на опитомяването им, т.е. като вид и държание домашната котка не се различава драстично от дивата котка и затова домашните котки са също много добри и способни в оцеляването, при попадане сред дивата природа.

Има 2 основни становища (модела) засега по отношение на одомашняването. Първото становище се основава на това, че хората съзнателно са опитомили котките чрез изкуствена селекция, като били изключително полезни в улавянето на различни вредители.

Този модел е подложен на различни критики и не е бил приет, поради вероятността от получаване на възнаграждение за това постижение - котките не отговарят на команди и въпреки че ядат гризачи, някои други видове като полуопитоменият пор и териерът (порода куче) биха могли да бъдат много по - добри в контролирането на тези вредители.

Другата идея се състои в това, че котките са просто толерирани от хората и постепенно са се отклонили от своите диви роднини чрез естествен подбор, като са се приспособили и адаптирали към откриване и ловуване на различни вредители в градовете и селата.

Рейтинг:

Отзиви

Коментирай
loading...