Куче, Домашно куче

Съвременните породи кучета имат най-голямото разнообразие в типове, размери и поведение от всички други видове домашни любимци. Въпреки това, общото между всички породи е общата им родствена връзка, произтичаща от вълците.

Кучетата преди всичко са хищници и като всички останали хищници имат много добра развита мускулатура, крайници и зъби, с които да разкъсват и дъвчат месо.

Кучетата варират в големи граници по отношение на техните размери и тегло – от Йоркширският териер, който достига размери около 10 см и тежи само 100 -120 грама до Английският Мастиф, който достига 150-160 кг и дължина от 250 см.

Най-високата порода кучета е Немският дог, който достига височина до 100 -110 см.

Видове и породи кучета

Въпреки, че всички кучета са генетично много сходни, естественият подбор и селективен разплод са обособили някои различия в характеристиките на определени популации кучета, което е довело до образуването на нови породи.

Има съществена разлика между видовете кучета и породите кучета. Видовете кучета са групи от животни, които разполагат с набор от характеристики, които ги отличават от останалите животни в рамките на един вид. Породите кучета от своя страна са се образували въз основа на изкуствени кръстоски между отделни видове кучета. Породистите кучета от една порода се различават генетично от породистите кучета от друга порода.

Системен анализ на кучешкият геном разкрива само четири основни типа кучета, които може да се каже, че са статистически различни.

Здравословен статус на кучето

Кучетата са възприемчиви към различни болести и отрови, като някои от тях могат да засегнат и хората. За да се защитят срещу изобилието от заболявания, кучета трябва да се ваксинират.

Някои породи кучета са предразположени към генетични заболявания, като например лакътна или тазобедрена дисплазия, слепота, глухота, дихателна стеноза и други.

Често срещано заболяване при женските кучета е пиометрата. Необходима е навременна и сериозна намеса за да се избегнат последващи усложнения и дори фатален край.

Кучетата са изключително възприемчиви към паразити като бълхи, кърлежи и акари, както и анкилостоми, тении и други.

Силно податливи са на теоброминно отравяне, обикновено от поглъщане на голямо количество шоколад.

Теобромина е токсичен за кучетата, защото въпреки че метаболизмът на кучето е в състояние да го разгражда, този процес е толкова бавен, че дори малките количества шоколад може да бъдат фаталнен за тях. Това се отнася най - вече за тъмният шоколад.

Кучетата са чувствителни и към някои от болестите, които са типични за хората като диабет, стоматологични и сърдечно-съдови заболявания, епилепсия, ракови заболявания, артрит и др.

Стареене и смъртност

Средната продължителност на живота на кучетата варира в широки граници в зависимост от различните породи, начина на отглеждане и т.н., но за повечето средната продължителност на живота варира от 10 до 13 години.

Отделни индивиди кучета могат да живеят далеч извън рамките на средната продължителност на живота за породата им.

Според анкетно проучване, породата с най-кратък живот е Френският Бордо Мастиф - със  средна продължителност на живота около 5,2 години.

Има и няколко други породи като Блъдхаунди, Миниатюрни Бултериери и Ирландски Вълкодави, които са с почти толкова кратък живот, със средна продължителност от 6 до 7 години.

Най-дълго живеят породи като Пудел, Японски шпиц, Бордер териери и Тибетски щпаньол. Те имат средна продължителност на живота от 14 до 15 години.

Средната продължителност на живота на смесена порода куче, взета като средна стойност от всякакъв мащаб, е една или повече години по-дълго от тази на чистокръвните породи кучета от всички породи, когато данните се осреднят.

Кучето, за което се знае, че е живяло най-дълго е достигнало възраст от 29,5 години, но тази информация няма официално потвърждение.

Най-възрастното куче, което е официално документирано, е достигнало възраст от 24 години.

Хищничество

Въпреки, че дивите кучета, като вълците, са на върха на хранителната верига, те също имат своите врагове в дивата природа и могат да бъдат убити в спор за територия или храна от други хищници. Освен това, в райони, където освен кучетата се срещат и други големи хищници, кучето може да бъде жертва на големи котки или кучета.

Доклади от Хърватия показват, че кучетата са били убивани от вълци. В Уисконсин например стопаните губят повече кучета отколкото добитък. Има документирани случаи и на обратната ситуация, когато кучета дебнат и убиват вълци.

Койотите и големите котки също често нападат кучета. Леопардите например имат склонност да нападат и изяждат кучета независимо от техния размер или характер.

Тигрите в Манджурия, Индокитай, Индонезия и Малайзия също нападат и изяждат кучета.

Други естесвени врагове на кучето могат да бъдат алигатори, крокодили, питони и анаконди, които при удобна възможност биха нападнали и изяли кучета.

Кучешката храна

Въпреки произхода си от вълците и класификацията като хищници, кучетата са описани в научни и други писания като месоядни животни или всеядни. За разлика от други  хищници, като например семейство Котки, с по-късите си тънки черва, кучетата могат да се адаптират към широк хранителен режим, и не са зависими от специфичния протеин на месото, за да задоволяват основните си хранителни изисквания.

Кучетата могат да приемат разнообразни храни, включително зеленчуци и зърнени храни за да разнообразяват хранителния си режим.

Редица храни, които хората консумират са токсични и отровни за кучетата. Такива храни са: шоколад, лук, чесън, грозде, стафиди, орехи, както и някои други видове растения.

Метаболизъм на кучето

Кучетата имат способността да генерират голямо количество енергия за кратък период от време. Кучешкото сърце и белите му дробове са по-големи в сравнение с всекидневните нужди на тялото.

В сравнение с хората, кучето има сравнително повече червени кръвни телца. През повечето време то пази тези допълнителни кръвни телца в далака си. Когато животното се окаже в ситуация, в която е необходим пълния му метаболизъм, като например активна игра с други кучета, допълнителните кръвни телца се освобождават в кръвта.

Сърцето и белите му дробове започват да работят с пълен капацитет и кучето има подобрена възможност за аеробна дейност. Тази дейност ще генерира вътрешна топлина.

Кучетата имат ограничена възможност за охлаждане заради своята космена покривка. След кратко време животното трябва или да спре атлетичните действия, или рискува да прегрее.

Човек лесно може да наблюдава този пример на интензивна активност, последвана от периоди на почивка при кутретата. По време на фазата на почивка далакът събира червени кръвни клетки и животното започва да диша интензивно, за да се охлади.