Куче, Домашно куче

Ловец с голяма глутница от Бийгъли, порода ловни кучета, 1885 (Снимка 1)

Старогръцка черно-фигурирана керамика, изобразяваща завръщането на ловеца и неговото кучето. Направено в Атина между 550-530 години преди новата ера, открито в Родос (Снимка 2)

Старогръцки ритон с форма на кучешка глава, направена от Бригос, началото на 5 век пр. Хр., Музей Jérôme Carcopino, катедра "Археология", Алериа (Снимка 3)

Ездачи и кучета. Старогръцка атическа черно-фигурирана хидрия, 510-500 г. пр. Хр., от Вулци. Музей  Лувър, Париж (Снимка 4)

Домашните кучета са наследили сложната обществена йерархия и поведение от техните прародители - вълците.

Кучетата са група животни със сложна система на поведение, свързана с установяване на мястото на всяко куче  в обществената йерархия.

Кучетата проявяват различни умения от несловесната комуникация, които разкриват техните възможности на съзнанието. Тези сложни форми на социално познание и комуникация може би сa отговорни за техните тренировъчни умения, игривост и способността им да се приспособяват към даден човек или семейство, и са спечелили приятелството на човека, въпреки че са потенциално опасни хищници.

Въпреки, че експерти до голяма степен не са съгласни относно подробностите от опитомяването на кучетата, е безспорно, че човека е изиграл значима роля във формирането на подвидовете. 

Скоро след опитомяването, кучетата са станали неразделна част от човешкото население и са се разпространили в целия свят.

Смята се, че емигранти от Сибир вероятно са прекосили Беринговия проток с кучета в тяхната компания, а някои експерти предполагат, че за използването на кучетата за впряг в шейни от решаващо значение е било навлизането на вълците в Северна Америка преди около 12 хиляди години. Кучетата са били важна част от живота на Атабасканското население в Северна Америка и били само техни домашни животни.

Кучетата  са изиграли важна роля също и при пренасяне на голяма част от товара при миграцията на племената Apache и Navajo преди 1400 години. Използването на кучетата като група животни в тези области се е запазило и след навлизането на коня към Северна Америка.

Според последният консенсус между биолози и археолози датирането на първото опитомяване не е ясно. Съществуват убедителни доказателства, че кучетата генетично са произлезли от техният предшественик - вълка, най-малко преди 15 хиляди години, но има твърдения, че опитомяването е настъпило по-рано.

Не е известно дали хората са опитомили вълка с цел да отделят чертите на кучето от тези на неговите предци, или еволюционния път на  кучето е бил различен още преди опитомяването. Последното схващане спечелило привърженици, като биолозите Raymond и Lorna Coppinger. Те предложили теорията, че  някои вълци са се събирали около къмпингите на палеолитичният човек да търсят отпадъци и храна, и това е оказало благоприятно влияние в еволюционното развитие за онези, които са по-малко уплашени от хората и с желание се приближават до тях.

По-голямата част от научните доказателства за еволюцията на домашните кучета произтичат от археологически находки и митохондриални ДНК изследвания. Времето на отделянето им приблизително преди 15 хиляди години се основава отчасти на археологическото доказателство, което показва, че опитомяването на кучето е станало именно тогава.

Някои генетични доказателства сочат, че опитомяването на кучетата от техните предци - вълците започнало в края на Горният Палеолит, близо до границата на  Плейстоцена/Холоцена, преди  14 - 17 хиляди години. Има и много други, противоречиви данни, които правят този въпрос дискусионен.

През 2008 г. екип от международни учени открили находки от разкопките в пещерата Goyet в Белгия, които разкрили съществуването на голяма кучешка фигура с много едри зъби съществувала отпреди 31 700 години, а също и замускулен рогат добитък и северен елен. Преди това белгийско откритие, най-ранните изкопаеми кучешки останки били два големи черепа от Русия и една долна челюст от Германия, датиращи от около 14 000 години.

По-малки кучешки останки от пещерата Natufian, пренесени в Близкия изток, включително и най-ранното погребение на човек живял с куче, датират от около 10 до 12 хиляди години. Има много археологически доказателства за кучетата, населявали Европа и Азия около този период и през следващите 2 хиляди години (около 8000 - 10 000 години), с останки открити в Германия, Френските Алпи и Ирак, и пещерни рисунки в Турция.

Римска мозайка, показваща голямо куче със специална яка/колан за лов на лъв (Снимка 5)

ДНК изследвания, показват по-широк обхват от възможни дати относно кучешкото съществуване. Тези данни се оповават и на редица предположения, които могат да бъдат оспорени.

Редица генетични изследвания са базирани на сравнението на генетичното разнообразие между отделните видове, и предполагаемите дати.

Според някои изчисления от ДНК изследванията, произхода на първите кучета може да е със 700 000 години по-рано отколкото се е смятало до момента. Ако тази теория се потвърди, то това ще окаже сериозно влияние върху досегашните концепции за произхода на кучето.

През последните 200 години се наблюдава намаляване на генетичното разнообразие при вълците поради естествени причини и при кучетата - поради селективното развъждане.

Генетичните доказателства за опитомяването на кучето в Източна Азия също са обект на множество предположения. Тези изводи се базират на многото генетични различия, и се предполага, че хибридизация не може да настъпи, и че породите остават географски локализирани. Въпреки, че тези предположения се отнасят за много видове, има основателна причина да смятат, че те не се отнасят за кучетата.

Много генетични анализи показват, че всички кучета  вероятно произхождат от една шепа опитомени такива,  въпреки че има доказателства, че домашни кучета са се чифтосвали и с диви вълци. 

Данните показват, че кучето първо се е зародило от вълк в Източна Азия и след това бързо се разпростанява по целия свят, достигайки до Северна Америка около 8000 г. пр. Хр.

Най-старите групи кучета, които показват най-голяма генетична изменчивост и са най-сходни с техните предци - вълците, са открити предимно в Азия и Африка. Това са породи като Basenji (Басенжи), Lhasa Apso (Ласа Апсо) и Siberian Husky (Сибирско хъски).

Някои породи, които са се смята за много стари, като Pharaoh Hound (Фараоново куче), Ibizan Hound (Испански Ибиза Хаунд) и Norwegian Elkhound (Норвежки Елкхаунд), се оказва, че са създадени много по-скоро.

Има много противоречия около еволюцията и опитомяването на кучетата. Въпреки широко застъпеното твърдение, че човек е опитомил вълка, хората не могат да участват толкова активно в този процес. Естеството на взаимодействие между човека и вълка, довели до опитомяването му, са противоречиви.

Съвременните учени смятат, че съществена роля в опитомяването на кучетата изиграва промяната в начина на живот на хората. Преди около 15 000 години хората започват да водят все по - уседнал начин на живот, развива се земеделието, създават се първите селища. Постоянните населени места предполагат и запасяване с хранителни продукти, които привличат популациите от кучета и така те постепенно навлизат в живота на хората.