Немска овчарка

Селекцията на породата започва през 1895 г. от Артур Майер и капитанът от германската армия Макс фон Щефаниц. Той пръв регистрира Немската овчарка в Германия през 1899 г. Кучето е плод на внимателна селекция, чиято цел е идеалното работно куче. Мотото на капитана било е "Ползотворност и интелект".

Създаването на породата включва селекция от различни видове овчарски кучета и въпреки, че Немската овчарка е била създадена за овчарско куче, през вековете е била използва основно за охрана, куче – водач, служител в полицията и армията.

Носят се слухове, че са кръстосали породата с вълк. През 20-те години холандски селекционери кръстосали кучета с вълци, но новата порода не можела да бъде опитомена. При все това полицаите са благодарни за една вълча черта – дългата муцуна, идеална да следва миризма.

Разпространението на породата също има своя история. По време на Първата Световна война, германците използвали кучетата от тази порода като куриери и за откриване на ранени хора.

Впечатлени от куража и интелигентността на тези кучета, съюзническите войски успели да занесат голяма част от тях по своите домове и по този начин станало разпространението на овчарките в различни държави.

С времето се усъвършенстват качествата и чертите на породата и тя се превръща в една от най – ценените породи в полицията и армията.