Растения, подобряващи апетита и храносмилането при животните

Жълта тинтява - Лат.: Gentiana Lutea L.
Сем. Тинтявови - Gentianaceae

Описание

Многогодишно тревисто растение с късо, вертикално, месесто коренище. Корените са дълги до 1 метър, отвън кафяви, а отвътре - жълтеникави. Стъблото е високо до 1.5 метра, изправено, неразклонено, цилиндрично, гладко, кухо.

Листата са срещуположни, елипсовидни до яйцевидно - елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени, с дъговидно жилкуване. Приосновните са дълги до 30 cм и широки 15 cм, с дръжки; стъбловите - по - дребни, с къси дръжки или приседнали, а най - горните сраснали в основата помежду си.

Цветовете са златисто - жълти, приседнали, събрани в многоцветни прешлени в пазвите на най - горните 3 - 7 двойки листа. Венчето е с къса тръбица и 5, по - рядко 6 - 9, широко разперени, линейни дяла. Тичинките са 5 на брой. Плодът е многосеменна продълговата кутийка. Цъфти през юли - август.

Разпространение

Расте по влажни каменливи склонове и скални поляни, из планински ливади и пасища около горната граница на гората.

Среща се ограничено в Централна Стара планина, Средни Родопи, Рила и Пирин, между 1600 и 2200 метра надморска височина.

Употребяема част

Използват се коренът (radix Gentianae) и стръковете (herbae Gentianae).

Химичен състав

Горчиви гликозиди (около 3%) - главно генциопикрин и 5000 пъти по - горчивия от него амарогенцин (под действието на ензими генциопикринът преминава в генциамарин, който има 10 пъти по - висок индекс на горчивина); алкалоиди - генцианин (пиридиново производно); ксантони - генцизин, изогенцизин и техните гликозиди.

В корените не се съдържа скорбяла, а около 20% захари (тризахаридът генцианоза и дизахаридите генциобиоза и захароза). Установени са също пектин, тлъсто масло, дъбилни и слизни вещества.

Действие

Жълтата тинтява е със силно горчив вкус, поради което усилва секрециите на храносмилателните жлези и подобрявз апетита и храносмилането.

Апетитовъзбуждащото й действие се дължи на горчивите гликозиди генциопикрин и генциомарин и особено на амарогенцина. Силата на горчивината се определя от качествата на дрогата.

Надземната част на Жълтата тинтява се прилага с успех при хронични секреторни нарушения в храносмилателния канал. Извлеци от нея усилват моториката и повишават тонуса на маховите движения на тънките черва. Те възстановяват перисталтиката при атонични състояния на червата. Подобряват и двигателната функция на предстомашията. Набъбващият тинтявов пектин допринася за този ефект.

Прах от корена на Жълтата тинтява и екстрактът от него се използват за съставители на някои твърди лекарствени форми. Дрогата е добър коригент за едри преживни животни.

Приложение

Дрогата се използва за възбуждане на апетита, при хронични разстройства на секреторната дейност на храносмилателните жлези, при индигестии, като руминаторно средство; като съставител на пилули и болуси.

Начин на употреба и дози

Тинтявовият корен се прилага под формата на кашици, запарки, възварки, микстура. По - често се използват тинктура и екстракт. Той влиза в състава на апетитовъзбуждащи лекарствени сборове.

Примерни рецепти

Rp.:
     Salis carolini factitii
     Pulveris radicis Gentianae   aa   150.0
     M. f. pulvis.
     D. S. Вътрешно no 2 супени лъжици,
     2 пъти дневно преди хранене, за кон.
(При хроничен катар на стомаха)

Rp.:
     Salis carolini factitii                250.0
     Pulveris herbae Gentianae
          -       -      Absinthii   aa    50.0
          -    fructus Anisi               25.0
     M. f. pulvis.
     D. S. Вътрешно no 2 супени лъжици,
     преди хранене сутрин и вечер, за крава.
(При хроничен катар на стомаха)