Значение на реактивността на организма в патологията

Способността на организма да реагира на различните дразнения, идващи от външната среда, и да се приспособява (адаптира) към тях е общ биологичен закон.

Всички реагирания на организма, включително и на действието на патогенните фактори, са адекватни и имат приспособителен характер. Съществуват немалко примери на привикване при низшите животни към химични, термични и други дразнители. Подобно приспособяване (адаптация) се наблюдава и при висшите животни.

Причинителят на дадено заболяване представлява дразнител, а развилият се патологичен процес е отговор на това дразнене, което довежда до нарушаване на нормалните функции на организма.

Способността на организма да реагира на подобно дразнене има твърде съществено значение при развитието на патологичните процеси. Микроорганизмите например не могат да предизвикат патологичен процес, ако самите те не нанасят повреди и ако организмът не отговаря с патологична реакция на тяхното дразнене вследствие на вродените свойства на неговите тъкани. Също така не може да се получи патологичен процес, ако организмът не се е адаптирал към микроорганизма дразнител в резултат на защитните приспособления.

Например белите плъхове понасят големи дози дифтериен токсин, без да заболеят. Ако се вземе кръв от плъхове, в кръвта на които се съдържа значително количество дифтериен токсин, и се вкара на морско свинче, то заболява и умира.

Реактивността е видово, породно или индивидуално свойство. Известно е, че дори отделните индивиди от един вид реагират различно на действието на един и същ патогенен дразнител. Индивидуалната реактивност се проявява не само спрямо инфекциозните причинители, но и към всички други патогенни дразнители.

Реактивността може да се прояви главно в няколко посоки: имунитет, анафилаксия и алергия, привикване към различни отрови, реакция на биологична несъвместимост на тъканите и др. От особено голямо значение за животновъдството са имунитетът, анафилаксията и алергията.