Бяс при кучето

Диагностиката на Беса, особено в изолирани единични случаи на заболяване при кучета, е трудна. Тя трябва да се основава винаги на комплексни данни, включващи резултатите от епизоотологичното проучване, анамнезата, клиничните наблюдения и специалните лабораторни изследвания. Нито един от отделните диагностични методи не може да гарантира в 100% от случаите сигурна диагноза.

Епизоотологичните данни трябва да насочват към неблагоприятен в епизоотично отношение район, контакт с болно животно или евентуално с животно, намиращо се в инкубационен период. Трябва да се отчита дали болното животно е било ваксинирано, преди колко време и с каква ваксина.

Особено важно значение за диагностиката има анамнезата, защото тя във всички случаи трябва да покаже характерните признаци на началния стадий на болестта (меланхоличния), евентуално за втория (буйство), третия (парализи) и за закономерната им последователност.

Клиничните данни също допринасят много, но тяхното ползване трябва да бъде съобразено със съществуването на различни клинично проявени форми. Лабораторната диагностика се основава на извършването на:

• микроскопско изследване
• хистологично изследване
• имунофлуоресцентно изследване
• серологично изследване
• вирусологично изследване
• биологична проба

Измежду тези лабораторнодиагностични методи, всеки от които има по няколко варианта, за практиката имат най - голямо значение поради сигурността на резултатите, леката изпълнимост и бързината (на изпълнението) следните тестове:

• директна имунофлуоресцентна микроскопия
• микроскопско изследване
• изследване чрез имунодифузионната проба в агаров гел

С цел потвърждаване или отхвърляне на предварителната диагноза при отрицателен резултат от микроскопските изследвания и имунодифузионната проба в агаров гел се провежда и биологична проба.

Тя се извършва, като суспензия от мозък или слюнчена жлеза на изследваното животно се инжектира церебрално на млади мишки или зайци, които след това се поставят под наблюдение за продължително време.

До вирусологичните методи, при които става изолиране на вируса на Беса в клетъчни култури и по - нататъшното му изследване, се прибягва предимно не с диагностична, а с научноизследователска цел.